Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарка помага на жертва на катастрофа, без да разбере, че това е детето й
  • Новини

Лекарка помага на жертва на катастрофа, без да разбере, че това е детето й

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2022
laskraskrkaskr.jpg

Лекарка помага на жертва на катастрофа, без да разбере, че това е детето й. Канадски парамедик се отзова на пътен инцидент миналата седмица. Лекарката – Джейми Ериксън, се борила, за да спаси пострадала тийнейджърка, без да осъзнава, че това е нейната дъщеря, пише „The Guardian“.

Когато Джейми Ериксън пристига на мястото на катастрофата на заледен участък от магистрала Алберта на 15 ноември, тя намира тийнейджърка с тежки наранявания, за които Ериксън знае, че вероятно са фатални. Поради тежестта на нараняванията на момичето, Ериксън не е могла да я разпознае.

Ериксън се борила близо половин час, за да извади момичето от превозното средство и останала с нея, докато тийнейджърката е транспортирана с хеликоптер до близката болница в Калгари.

Когато Ериксън се прибира вкъщи в края на смяната си, тя е посрещната от полицаи, които казват, че 17-годишната й дъщеря Монтана е била жертва на катастрофата. Тя била информирана, че нараняванията са „несъвместими с живота“ и животоподдържащата система на Монтана е изключена.

Не изпускай тези оферти:

„Тежко раненият пациент, когото току-що бях обслужила, беше моята плът и кръв. Единственото ми дете. Моето мини аз. Дъщеря ми, Монтана“ , написа тя до семейството и приятелите си.

„Въпреки че съм благодарна за 17-те години, които имах с нея, аз съм съкрушена и не спирам да мисля. Каква щеше да станеш, момиченце мое? Каква щеше да си? Разбита съм. Съсипана съм. Липсва ми част от мен. Остава ми да събирам парчетата и се очаква от мен да продължа.“

Говорейки пред репортери във вторник в общността на Airdrie, Ериксън, обградена от семейството и колегите си, възхвали дъщеря си. „Тя беше боец ​​и се бори до деня, в който почина. Тя беше толкова красива“, каза тя.

Ричард Рийд, приятел и колега фелдшер, се разплака няколко пъти, докато разказваше на репортери за сцената на катастрофата, при която кола с две тийнейджърки, връщащи се от разходка с кучета, е загубила контрол и е била ударена от идващ камион.

Шофьорът е успял да напусне автомобила, но Монтана е била заклещена. Ериксън била първият свидетел на сцената и по-късно изразила тъга и разочарование пред съпруга си, че има вероятност едно семейство да загуби дъщеря си.

„И като родител, и като първи реагирал, мога да ви кажа, че това е повече от кошмар, който всеки от нас би могъл да си представи“, каза Рийд.

Ериксън каза, че иска светът да научи за дъщерята, която е загубила. „Тя би те обичала неистово, ако си й приятел. Тя би те обичала до края на света и обратно и би направила всичко за теб. Тя беше боец. И тя се бори“, каза опечалената майка.

Плувкиня с амбиции да бъде бъдещ юрист, Монтана успя да даде „един последен подарък“ на нуждаещите се. „Тя успя да дари органите си и два от тях бяха животоспасяващи. Толкова сме щастливи, че нашето момиченце продължава да живее чрез другите и след тази трагедия тя спаси други хора. Знаем, че това е, което тя би искала и сме толкова горди с нея. Ще ни липсва много, много”, сподели през сълзи майката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зимата за шофьорите стана още по-скъпа! Цените на зимните продукти скочиха до небето
Next: Проф. Рачев шашна с прогноза за декември, направо не е за вярване

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.