Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарка помага на жертва на катастрофа, без да разбере, че това е детето й
  • Новини

Лекарка помага на жертва на катастрофа, без да разбере, че това е детето й

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2022
laskraskrkaskr.jpg

Лекарка помага на жертва на катастрофа, без да разбере, че това е детето й. Канадски парамедик се отзова на пътен инцидент миналата седмица. Лекарката – Джейми Ериксън, се борила, за да спаси пострадала тийнейджърка, без да осъзнава, че това е нейната дъщеря, пише „The Guardian“.

Когато Джейми Ериксън пристига на мястото на катастрофата на заледен участък от магистрала Алберта на 15 ноември, тя намира тийнейджърка с тежки наранявания, за които Ериксън знае, че вероятно са фатални. Поради тежестта на нараняванията на момичето, Ериксън не е могла да я разпознае.

Ериксън се борила близо половин час, за да извади момичето от превозното средство и останала с нея, докато тийнейджърката е транспортирана с хеликоптер до близката болница в Калгари.

Когато Ериксън се прибира вкъщи в края на смяната си, тя е посрещната от полицаи, които казват, че 17-годишната й дъщеря Монтана е била жертва на катастрофата. Тя била информирана, че нараняванията са „несъвместими с живота“ и животоподдържащата система на Монтана е изключена.

Не изпускай тези оферти:

„Тежко раненият пациент, когото току-що бях обслужила, беше моята плът и кръв. Единственото ми дете. Моето мини аз. Дъщеря ми, Монтана“ , написа тя до семейството и приятелите си.

„Въпреки че съм благодарна за 17-те години, които имах с нея, аз съм съкрушена и не спирам да мисля. Каква щеше да станеш, момиченце мое? Каква щеше да си? Разбита съм. Съсипана съм. Липсва ми част от мен. Остава ми да събирам парчетата и се очаква от мен да продължа.“

Говорейки пред репортери във вторник в общността на Airdrie, Ериксън, обградена от семейството и колегите си, възхвали дъщеря си. „Тя беше боец ​​и се бори до деня, в който почина. Тя беше толкова красива“, каза тя.

Ричард Рийд, приятел и колега фелдшер, се разплака няколко пъти, докато разказваше на репортери за сцената на катастрофата, при която кола с две тийнейджърки, връщащи се от разходка с кучета, е загубила контрол и е била ударена от идващ камион.

Шофьорът е успял да напусне автомобила, но Монтана е била заклещена. Ериксън била първият свидетел на сцената и по-късно изразила тъга и разочарование пред съпруга си, че има вероятност едно семейство да загуби дъщеря си.

„И като родител, и като първи реагирал, мога да ви кажа, че това е повече от кошмар, който всеки от нас би могъл да си представи“, каза Рийд.

Ериксън каза, че иска светът да научи за дъщерята, която е загубила. „Тя би те обичала неистово, ако си й приятел. Тя би те обичала до края на света и обратно и би направила всичко за теб. Тя беше боец. И тя се бори“, каза опечалената майка.

Плувкиня с амбиции да бъде бъдещ юрист, Монтана успя да даде „един последен подарък“ на нуждаещите се. „Тя успя да дари органите си и два от тях бяха животоспасяващи. Толкова сме щастливи, че нашето момиченце продължава да живее чрез другите и след тази трагедия тя спаси други хора. Знаем, че това е, което тя би искала и сме толкова горди с нея. Ще ни липсва много, много”, сподели през сълзи майката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зимата за шофьорите стана още по-скъпа! Цените на зимните продукти скочиха до небето
Next: Проф. Рачев шашна с прогноза за декември, направо не е за вярване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.