Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекар казал на бременна жена, че всичко й е наред. Но странното поведение на кучето й я спасило
  • Новини

Лекар казал на бременна жена, че всичко й е наред. Но странното поведение на кучето й я спасило

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
hfgdhjgfjtryryt.jpg

Кучетата са известни с уникалното си обоняние. Вече е доказано, че те могат да уловят дори тези миризми, които идват от вътрешността на човешкото тяло. Неведнъж нашите по-малки приятели са „диагностицирали“ рак по-рано от лекарите.

Едно куче доказало любовта си към стопанката си по необичаен начин: тоизползвало шестото си чувство, за да помогне на жената. Животното непрекъснато следвало стопанката си. Нищо не можело да успокои това куче. И в крайна сметка това спасило живота на стопанката му!

Кеола е американска акита, която живее със стопаните си в Донкастър, Южен Йоркшир, Англия. Рики и Алана Бътлър се грижели добре за любимката си и я смятали за член на семейството.

Един ден Кеола разбрала, че в семейството им се очаква бебче: любимата й стопанка забременяла. Кучето било възхитено, но не можело да се отърве от чувството, че нещо не е наред.

Алана започнала да изпитва болки в кръста. Жената обсъди силната си болка в гърба с лекаря си, но лекарят ги приписал на странични ефекти от бременността.

Алана се върнала у дома, вярвайки, че болките се дължат на растящия в нея плод.

И докато Алана вярвала на доктора, Кеола знаела по-добре. Кучето усещало, че нещо не е наред със стопанката му. Алана забелязала, че животното се държи странно, но не разбирала защо.

„Когато лекарят ме изпрати вкъщи и каза, че нищо сериозно не се случва, кучето ме гледаше толкова много, че дори се изплаших“, казва Алана.

„Снимах Кеола и публикувах снимката й във фейсбук със закачлив надпис за филма „Хачико: Историята на едно куче“, където кучето прави същото нещо. Но за моя изненада приятелите започнаха да ме съветват да се отнасям по-сериозно към тази ситуация.“

Времето минавало, но кучето продължавало да се тревожи. Рики и Алана разбрали, че животното иска да им каже нещо.

„Кеола изглеждаше толкова тъжна и знаех, че нещо я тревожи. Тя просто седеше и ме гледаше и не ме оставяше да отида никъде сама.

„Никой не знаеше, че съм сериозно болна. Никой не знаеше… но Кеола знаеше! Тя ме блъскаше и плачеше, а аз не разбирах защо го прави. Рики каза, че Кеола е останала разстроена дори когато бях на работа. Това не е било никога досега!“

За щастие, Алана взела насериозно предупредителните знаци на своя домашен любимец.

Кучето скимтяло и лаело толкова упорито, че Алана най-накрая отишла в болницата, където припаднала. Тя била приета в интензивното отделение и изследванията показали, че двойна бъбречна инфекция е основната причина за нейните болки в гърба.

Лекарите установили, че жената е на косъм от смъртта!

Бъбреците на бъдещата майка били силно засегнати от инфекцията, а кръстът я болял от „отразената“ болка. За капак, Алана имала рядък вид инфекция. Ако се беше обърнала към лекарите малко по-късно, нямаше да могат да я спасят.

 

„Моят случай се оказа един от най-пренебрегваните и трудните от всички, с които са се сблъсквали болничните лекари“, написа Алана във фейсбук. – Освен това ми откриха рядка патология, заради която антибиотичното лечение ми беше противопоказано. В цяла Англия има само два случая на тази патология, единият е моят! Още малко и щях да умра. И синът ми най-вероятно също!”.

Благодарение на кучето си Алана успяла да оцелее и да роди здраво бебе. Бебе, което намерило красив ангел-пазител на име Кеола!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МОН обяви графика на ваканциите на учениците за новата учебна година
Next: Доц. Кочева: Кирилицата е българската азбука и това трябва да стане известно в Европа

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.