Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекар: Тази напитка е задължителна след кафето, 1 чаша ще реши много проблеми
  • Новини

Лекар: Тази напитка е задължителна след кафето, 1 чаша ще реши много проблеми

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
sfhkfgdhkfghkmfghfg.png

За повечето от нас е немислимо сутринта да започне без чаша горещо кафе, защото първата глътка от тази любима напитка не само зарежда с енергия, но и подобрява настроението.

Според д-р Филипа Кей е необходимо да „измиете“ сутрешната доза кофеин с чаша вода.

Вода след кофеиновата напитка Водата почиства небцето и след отпиването на глъка от нея, вкусът на кафето ще се усеща по-наситен. Но това не е единствената причина за консумацията на вода по време на пиенето на кафе или веднага след това – този навик има много по-здравословна функция.

това, което изхвърляме“, обяснява д-р Филипа Кей. Приемът на достатъчно количество вода е необходим за заместване на течността, която губим чрез потта, урината и в процеса на храносмилане. Чрез консумацията на вода намаляваме възможността от дехидратация, която може да окаже влияние не само върху физическото, но и върху психическото здраве на човека.

„Водата ни прави по-будни, има положителен ефект върху храносмилането, помага за предотвратяване на запек и като цяло подобрява метаболизма“, казва д-р Кей. Тя обяснява, че докато чаша вода сутрин е по-здравословна от чаша кафе, твърдението, че трябва да започвате деня си с вода, е мит.

„За някои хора, които не могат или не успяват да закусят сутрин, би било по-добре да започнат деня например с чаша мляко, заради протеините и мазнините, които съдържа. Защото водата не е единствената течност, от която се нуждаем, но и кофеинът не е най-лошият вариант.

Най-важното е денят да започне с прием на течности“, посочва д-р Кей. Интересно е, че кофеинът има липофилни свойства – разтваря се добре в липидите, тоест в мазнините. Мембраните на нашите клетки и следователно нашите биологични бариери са изградени от липиди.

Стените на червата и кръвоносните съдове не са пречка за липофилното вещество, усвояването става бързо и практически без загуба. Освен това усвояването от течни продукти (кофеинови напитки) е по-бързо, отколкото от твърди продукти (шоколад или например брауни).

В рамките на един час концентрацията на веществото в кръвта достига своя максимум. Продължителността на забележимия обобряващ ефект зависи от метаболизма на човека. Средно това е около 5-6 часа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рецептата на Мария Каварджикова за кисело зеле без претакане се превърна в истински хит
Next: Трагедия в Стара планина: Жена загина, а двама мъже с нея са…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.