Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекар: Яжте това поне веднъж месечно и ще имате здрав мозък до 100 години
  • Новини

Лекар: Яжте това поне веднъж месечно и ще имате здрав мозък до 100 години

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
stttysrtertrter.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За да укрепите нервите, трябва да ядете омлет с билки и някои други ястия, съветва невроложката Алмира Гимранова. В интервю за Lenta.ru главната лекарка на Клиниката по рехабилитационна неврология изброи ястията за здравословна нервна система.

Според нея нервната система се нуждае от постоянна подкрепа и развитие. От това зависи как ще работят другите системи на тялото. От полезните за нервите продукти може да се направи разнообразно меню, допълни Гимранова.

Салата от пресни зеленчуци

Домати, краставици, чушки, зеленчуци с добавка на ядки или семена и дресинг от растително масло и лимонов сок ще наситят тялото с витамини С, Е, В и микроелементи (магнезий, калций, калий, фосфор), които укрепват нервната система и подобряват настроението, обясни лекарката.

Яйчен омлет с твърдо сирене и зеленчуци

е богат на протеини, витамини от група В и калций, които допринасят за функционирането на мозъка и нервите, добави събеседничката.

Рибена супа с картофи и моркови

Рибата съдържа фосфор, йод и ненаситени мастни киселини, които подобряват паметта и мисленето, продължи специалистката. Картофите и морковите доставят на тялото глюкоза, основният източник на енергия за мозъка.

Овесена каша от елда с мляко или кефир 

Гимранова каза, че елдата съдържа магнезий, фосфор и витамини от група В, които отпускат мускулите и нервите. Млякото или кефирът съдържат калций и йод, които регулират работата на щитовидната жлеза и нервната система.

 

В същото време тя предупреди, че някои храни могат да повлияят негативно на нервната система, като предизвикат раздразнение, възбуда или депресия, предупреди лекарката. Сред тях тя посочи кофеина, който повишава производството на адреналин и норадреналин – хормоните на стреса.

„Прекомерният прием на кофеин може да причини, безпокойство, безсъние, главоболие и сърцебиене. Кофеинът се съдържа не само в кафето, но и в чая, колата, енергийните напитки и шоколада“, припомня невроложката.

Според нея, нервната система се уврежда и от алкохол (нарушава функционирането на рецепторите), никотина (увеличава производството на хормони на удоволствието, а след това хормони на стреса), захарта (скокове в кръвната захар провокират развитието на възпалителни процеси, които увреждат нервите).

 

„Мазните и пържените храни влияят негативно на нервната система. Такива продукти са трудни за смилане от организма и могат да причинят дисбактериоза, запек и отравяне. Всичко това вреди на функционирането на нервната система, тъй като има тясна връзка между червата и мозъка. Освен това мазните и пържени храни съдържат трансмазнини, които повишават нивото на холестерола в кръвта и влошават кръвоснабдяването на мозъка“, предупреди Гимранова.

По-рано колежката й Наталия Шиндряева говори за връзката между хълцането и опасните заболявания. Според нея в някои случаи хълцането може да сигнализира за рак и инсулт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Неделя Щонова отказала брак на милионер и живот в 5-звезден лукс
Next: Турция обяви: Подготвяме се за опустошително земетресение в Истанбул от 7,6 по Рихтер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.