Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекуват повече от година баща на две момиченца в турска болница, дават му седмица срок да плати сметка от 20 000 евро
  • Новини

Лекуват повече от година баща на две момиченца в турска болница, дават му седмица срок да плати сметка от 20 000 евро

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
hdfghfdghrtrttrt.png

Бащата на две момиченца 45-годишният Георги е в турска болница вече повече от година. С тежката диагноза мозъчен тумор.

„Успяхме да го закрепим. Но сме със задължения за близо 20 000 евро. И продължават да се трупат. Дават ни седмица срок за погасяване на тази сума.“, разтревожана е съпругата му.

Катя КАЗАКОВА

През 2021 г. животът на семейството се преобръща. Поставят диагноза на Георги – мозъчен тумор, който спешно трябва да бъде опериран.

След двумесечен курс на химио- и лъчетерапия в България, състоянието на му драстично се влошава .

Лекарите обявяват на семейството, че има още две седмици, до месец живот.

Тогава заминават за Турция. В клиника Анадолу Джон Хопкинс правят изследвания на генетичната мутация на тумора.

Започват таргетна терапия с американски медикамент.

С помощта на роднини и познати е събрана необходимата сума за стартиране на терапията. Скоро положителните резултати са налице.

Георги отново говори, движи се с помощта на рехабилитация. Надеждата се връща.

Сега в семейството му обаче са отчаяни. „Гошо е потиснат, защото е наясно, че трудно събираме парите. И без помощта на добри хора, няма никакъв шанс някога ще се върне жив при децата !“, не е на себе си майката.
Момиченцата му плачат, научавайки, че няма да стигнат парите: „Тате да оздравее, друго не искаме!“.

„Мили Хора, приятели и непознати благодетели, благодаря, че помагате да си върна да спасим Гошо ! Притисната съм до стената, защото отново имаме остра нужда от финансова помощ.

Спешната сума, която трябва да съберем възможно най-бързо, за да погасим задълженията си към клиниката, , възлиза на 14 700 евро. Налични имаме 640 лв.“, моли се жената на клетника.

Сметката, по която можете да подкрепите лечението на Георги е в
ПОЩЕСНКА БАНКА
IBAN BG84BPBI79214040909702
Корнелия Любомирова Романова-Колеолова

Моля Ви, помогнете ни пак!
Със средства, със споделяне на поста, с молитва чудото ни да се сбъдне! С каквото можете!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана ясно кой е убиецът на тираджията, погубил 6 г. дете, страшно е
Next: Тя даде сина си за осиновяване, 40 години не знаеше нищо за него, после съдбата СЕ НАМЕСИ

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.