Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лена Бориславова заплете мистерия каква болест я мъчи и заговори за емигриране
  • Новини

Лена Бориславова заплете мистерия каква болест я мъчи и заговори за емигриране

Иван Димитров Пешев юни 23, 2022
emeigierirannee.jpg

Началникът на политическия кабинет на правителството на Кирил Петков Лена Бориславова обяви с пост в социалните мрежи, че отборът на „Продължаваме промяната“ е единен, като допълва, че е болна от грип, но не уточнява дали е просто настинка, или пък е коронавирус.

Във Facebook тя настоява, че правителството и премиерът 6 месеца водят битка за цялата държава

„Битката в момента не е за ББР, а за цялата държава. Битката е за това дали в четвъртък сутрин ще се събудим с чувство на облекчение или с желание за емигриране? Дали ще оставим егото или страхът да ни водят? Дали си мислим, че при едно ново раздаване на картите ще се „уредим“ по-добре или поне ще „накажем тези, които заради битките и идеалите си са ни отнели спокойствието… Да успокоя „доброжелателите“, #промянатапродължава и целият отбор сме единни и по-мотивирани от всякога!“

Бориславова добавя и послепис, в който уточнява, че в момента, в който се възстанови от грипа, се връща в отбора.

Има и втори, като в него та я е категорична, че „Продължаваме промяната“ ще довършат битката за Капитан Андреево, а и всички следващи.

Ето и пълния текст на изказването й:

„Май 2021 – Кирил Петков като служебен министър започва битката за държавната Банка за развитие (ББР), която под ръководството на ГЕРБ раздава 2 млрд. лв. на 8 съмнителни компании с неясни бизнес цели и при невнятно добри непазарни условия, вместо да подпомага малки и средни предприятия, както е длъжна по закон;

Юли 2021 – вписан е новият надзорен съвет на ББР (въпреки протакването на БНБ, въпреки неоснователното оспорване в съда от страна на бившето ръководство на банката, въпреки заканите).

Януари 2022 – след извървяване на всички съдебни фази от Търговски регистър успешно са отписани старите членове на надзора на ББР. Да, чак тогава …

Първо тримесечие 2022 – ББР излиза на печалба; отпуснати са 81 нови кредита и лизингови сделки на малки и средни предприятия.

12 месеца … Точно толкова време отнема битката от край до край за една единствена институция в милата ни завладяна и дълги години крадена България.

А сега си представете битката за цялата държава … 6 месеца?! Дали?

Едва ли …

Междувременно… по казуса ББР:

Старите големи кредити на въпросните 8 компании … е, без изненада – изпадат в неизпълнение, т.е. няма кой да върне онези 2 млрд. лв.

Наказани няма…

Прокуратурата се е самосезирала, само че не за просрочените кредити или увреждането на държавния ресурс, а заради договор, сключен с кантората, подпомогнала новото ръководство в първите дни на битката.

Жълтите медии на ГЕРБ и ДПС и те ревностно участват в битката от ден едно. През май 2021 си мислех, че най-голямата лъжа за мен може да бъде, че лично получавам заплата от ББР в размер на 14 000 лв. на месец. 12 месеца по-късно осъзнавам, че просто ми е липсвало въображение.

Нищо, човек се учи, докато е жив, хеле ако си жена!

И така … почти година по-късно битката не е само за ББР, а за цялата държава. Битката е за това дали в четвъртък сутрин ще се събудим с чувство на облекчение или с желание за емигриране? Дали ще оставим егото или страхът да ни водят? Дали си мислим, че при едно ново раздаване на картите ще се “уредим” по-добре или поне ще “накажем” тези, които заради битките и идеалите си са ни отнели спокойствието…

Да успокоя “доброжелателите”, #промянатапродължава и целият отбор сме единни и по-мотивирани от всякога!

П.С. А щом се възстановя от грипа, с радост ще застана отново до този отбор от смели и борбени хора!

П.С. 2: ще довършим битката за Капитан Андреево. И всички следващи.

TBC“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КРАЙ! Правителството на Кирил Петков падна с гръм и трясък, центърът на София ври и кипи
Next: Сepвитьopкa пoчepпилa пoжapникapи зaкуcкa, a кoгaтo влязлa в пpoфилa cи, eдвa нe пpипaднaлa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.