Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лена на нож със свекървата – невероятен екшън в семейството на Миро Иванов
  • Новини

Лена на нож със свекървата – невероятен екшън в семейството на Миро Иванов

Иван Димитров Пешев юли 12, 2022
elnnaanaofbirs.png

Лена Бориславова и майката на годеника й Мирослав Иванов са се смразили в последните месеци, през които около юристката бушуват интимни скандали, пише ПИК.

Свекървата на Бориславова се чувствала посрамена от коментарите и писанията по адрес на нейната снаха и се отдръпнала от нея, издават хора от Ямбол, където Димка Иванова е видна общинарка с дългогодишен стаж.

В малкия град, откъдето са Мирослав и семейството му, всички говорели за Лена и я наричали дори в присъствието на нейната свекърва „любовницата“ на Кирил Петков, след като миналия месец излезе скандалният клип, от който се вижда как Петков и Бориславова се уединяват в апартамент под наем в столицата, а докато Лена отключва вратата, той я опипва по задните части.

Именно пикантното видео съвсем развалило отношенията между свекърва и снаха, които допреди това се разбирали отлично, редовно прекарвали време заедно и дори ходели вкупом по почивки в далечни и екзотични страни като Египет.

От няколко седмици насам двете дами не си разменят суперлативи по адрес една на друга и в социалните мрежи, където назад в годините са си правили публични комплименти и дори са се снимали заедно.

Близки до семейството на Мирослав Иванов издават още, че неговите родители Димка и Николай не били във възторг, че толкова време двамата с Лена така и не минали под венчилото и не създали общо поколение. Бориславова и Мирослав са двойка още от студентските си години, като и двамата са следвали право в един випуск и са се дипломирали по едно и също време, макар той да е с 4 години по-голям от нея.

Сгодени са още от 2014 г., когато Лена получила годежен пръстен с голям букет от червени рози, но бързо и минал меракът да го носи и откакто изгря на политическата сцена, бижуто не красеше ръката й, а събираше прах в дома й.

Едва след като гръмна скандалът с интимното й видео с Кирил Петков, тя нахлузи пръстена и се появи с него в Народното събрание, развявайки го пред камерите на репортерите.

Свекървата на Лена отдавна ги убеждавала с Мирослав да станат родители, защото неговата по голяма сестра вече имала две дечица.

Бориславова обаче упорито се дърпала от идеята и предпочитала да си живеят на семейни начала без ангажименти в общия им апартамент в София, който купили с кредит на името на двама им през 2019 г.

Хора от обкръжението им обаче се съмняват, че те съжителстват по-скоро като съквартиранти, а не като влюбена двойка.

Говори се, че Мирослав все още имал силни чувства към амбициозната брюнетка и понасял трудно комплицираната ситуация.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ с добри вести за пенсионерите в сутринта на 12 ти юли
Next: Ужасяваща трагедия с 9-годишно момче от Каварна, медиците се сблъскаха с шокиращ случай

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.