Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Летовничка: Ако щете вярвайте, но и това доживях да видя на плажа в Поморие
  • Новини

Летовничка: Ако щете вярвайте, но и това доживях да видя на плажа в Поморие

Иван Димитров Пешев юни 30, 2023
rqwrwoosairasrop.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лятото винаги ни прави свидетели на куриози по родното Черноморие. Курортистите търсят всякакъв начин да направят пребиваването си на плажа максимално комфортно.

В това си желание понякога се стига и до крайности, като тази на плажа в Поморие, където домашният уют е подсигурен от родопско одеяло.

„Родопско одеяло на плажа не бях виждала.

И това доживях!“ – това пише в своя профил в „Туитър“ Вяра Мартинова.

В коментарите потребителите на социалната мрежа допускат, че това е термо постелка, която прилича на одеяло.

Нестандартната постелка веднага възбуди множество коментари в мрежата: „Да съберем малко пари на хората, да си купят кърпа“, „Това не е родопско одеяло, те са от друга тъкан и в различни шарки“, „Ако наистина е родопско, е добър термоизолатор, попива бързо вода“, „Родопите на три морета“, „Вечер става студено“, „Може пък да нямат друго хората“.

Вяра Мартинова пък коментира, че одеялото е истинско, не е имитация, защото минала наблизо и го огледала добре. „Станаха ми много мили, един баща с две дечица“, пише още Мартинова.

Освен, че то е направено от вълна, трябва да се има предвид, че родопските одеяла не са от най-леките постелки, които да се носят в плажните чанти.

Впоследствие в социалната мрежа се появи инициатива, която цели да възроди по един или друг начин българското. Мъж приканва да се организира, нещо подобно на родопско-одеялски събор, отбелязва Глас.нюз.

„Ще стане сензация! Браво! Добра идея!,“ коментира жена.

„После очаквам снимка от родопско-одеалския събор,“ пишат под публикацията му.

„Аз нямам родопско одеало, но пък мога да дръпна едно хоро във водата,“ коментират още.

Появява се обаче и един друг аспект на цялата история. Дали въпросното одеяло трябва да се превърне в обект на шеги. Дали човекът, който го е постлал на плажа няма добра причина за това.

„Не знаете на кой какво му е положението финансово, здравословно, за да отиде някой с родопско одеяло. Дали на самия човек му е приятно още повече да бъде усмят публично?,“ това написа жена за другата страна на нещата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задължителният плод за всички възрастни хора: Кръвното ще е в норма
Next: Съпрузи загубиха ума и дума, когато видяха новородената си дъщеря

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.