Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Летовничка пресметна колко й струва почивката за един ден в Созопол
  • Новини

Летовничка пресметна колко й струва почивката за един ден в Созопол

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
erwggryyeye.png

Дали цените на българското Черноморие тази година са по-високи от нормалното… зависи доста от това кой колко би отделил за лятна почивка и все пак извинението: „Ние имаме пазарна икономика и всеки може да си слага каквито цени прецени“, не е извинение да се слагат спекулативни цени на продуктите, пише bTV.

Eто колко приблизително излиза един ден в Созопол тази година според актуалните цени в момента. Инфлуенсърката Гергана Димитрова изчислява, че за гориво на отиване и връщане от София до Созопол (Градина) трябва да даде 115 лв.

Паркингът на плажа е 20 лв.

за 1 ден.

Ако искате да си вземете шатра на повечето места цените са около 80 лв., на други при наема на шатра трябва да направите консумация поне между 200 и 300 лв.

За закуска, която съдържа 2 фрапета, сокове и диня за двама, дамата отделя 35 лв.

След закуската е време за обяд. Поглеждаме бележки, които вие сте ни изпратили и можем да кажем, че един обяд в Созопол за двама излиза около 30 лв. като включваме 2 супи, салата основно и напитка.

Ако съдим по цените на супите на нашите читатели, те варират между 4,50 и 6 лв. в по-нормалните заведения. Наскоро обаче имаше и примери отново в Созопол с рибена чорба, която струва 19 лв. така че всички цени са доста относителни.

Обядът на Гергана на плажа на „Градина“ излиза 125 лв. като включва пилешки хапки, пица, разядки и десерти.

Ако решите да си вземете и още нещо за хапване или да обядвате палачинка с банан и шоколад там, си предвидете 7,60 на човек.

Нейната рибна вечеря за двама струва 106 лв.

Други хора пък са отделили за порция миди 15,99 лв., шопската салата на няколко места е около 11 лв., а вечерята тук е 116 лв. като включваме и алкохолни напитки като чаша вино, наливна бира и лимонада, като  с тази храна спокойно може да се нахрани и тричленно семейство с дете.

ТОТАЛ за деня: 386 лв. за двама

Гориво: 115 лв.

Паркинг: 20 лв.

Шатра: 80 лв.

Закуска: 35 лв.

Обяд: 30 лв.

Вечеря: 106 лв.

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев: В четвъртък ще ни е студено, но преди това иде морът!
Next: Банките няма да са доволни: Икономист разкри най-изгодния начин за погасяване на кредитите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.