Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лили Иванова заговори за истинската си възраст и срази всички
  • Новини

Лили Иванова заговори за истинската си възраст и срази всички

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2022
lilliiivanovvavav.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Аз съм на толкова години, на колкото съм. Колкото и да кажа, все ще има някой, който ще е недоволен и да каже, че лъжа. Това заяви примата на българската естрада Лили Иванова.

„Никога в живота си не лъжа”, подчерта тя в специално интервю за БНТ.

“Рожденият ден мина прекрасно. Домът ми е пълен с цветя”, сподели примата. На празника си изключила телефона, но на следващия ден побързала да се свърже с всички и да им благодари за пожеланията.

Тя се похвали и с последния си закъснял подарък – страхотен букет с рози, който й подарил новият й съсед Радосвет Радев.
„Аз съм винаги във форма. Моята форма се поддържа от почитателите ми, от моята публика. Радвам се, че концертите ми бързо се разпродават и това ме стимулира.

Радва ме, че хората искат още и още. Това означава, че всичко, което са видяли, им е харесало”, добави тя.

„Аз съм смел човек, обичам да рискувам. Рискувам, но съм го премислила. Не отивам с голи ръце в огъня. Зная какво мога и какво мога да направя. И дали е възможно да го направя. Човек трябва да знае накъде е тръгнал.
Не съм самотен бегач на дълги разстояния. Успехите си съм ги постигнала благодарение на моите автори и на моята публика. Ако нямам музиканти, ако нямам автори, аз съм една нула. Човек сам не може да направи нищо”, каза още естрадната прима.

„Старая се да не правя грешки, това е много важно. Да не се главозамайваме”, добави изпълнителката.

Лили Иванова сподели и интересна случка от концерта си в Ямбол. Там била поставена на истинско изпитание, защото всички били атакувани от големи черни буболечки.
А на публиката, която ще присъства на концертите й в София, обеща много изненади.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: БГ гений: Благоевградчанин разшири панелка на 3-ия етаж с гарсониера, долепена до балкона
Next: Събрах погледите на съседите вчера. Вързах сапуна на вързопчета в градината. По-бърз резултат не бях виждала

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
  • През хиляда деветстотин деветдесет и пета година родилното отделение се напълни с викове, сякаш самият живот бе решил да покаже колко е упорит.
  • Имението Санта Елинор миришеше на студен лукс, на изкуствени цветя и на пари, които никога не бяха минавали през трудолюбиви ръце. Още с първата крачка усетих, че не принадлежах там. Износените ми обувки оставиха мокри следи по белия мрамор, а ръцете ми, белязани от десетилетия чистене в чужди домове, изглеждаха като обида в тази бляскава тишина.
  • Лукас преглътна и вдигна поглед към Анто. За първи път откакто беше прекрачил прага, някой не го гледаше като петно по лъскавия мрамор.
  • Острият звук на клавишите, ударили мрамора, отекна из имението като изстрел.
  • „Лельо, а тези деца живеят при мен“, промълви окаляно момченце, втренчено в жената, която ридаеше, и тя застина… 😲😲😲
  • Даниел се прибра като човек, който носи на раменете си цялата нощ. Миришеше на дим, на мокър асфалт и на чужди страхове, които не успяваше да остави на прага на работата. Беше преживял двойна смяна, онези смени, след които дори тишината в дома звучи като сирена.
  • Маргарет седеше мълчаливо на пътническата седалка и стискаше малката кожена чанта в скута си, сякаш вътре беше заключено последното, което можеше да я задържи на този свят.
  • Денят, в който положихме Лора да почива, не приличаше на ден. Приличаше на дълга, студена сянка, която се е излегнала върху мен и отказва да се махне. Вътре беше пълно с хора, но аз не чувах думите им. Виждах само устни, които се движат, ръце, които се протягат към мен, очи, които ме гледат с жал. Жалта беше като мокър сняг. Полепва, тежи, стопява се бавно и пак остава студ.
  • На следващата сутрин алеята беше празна, а телефонът ми не спираше да вибрира, сякаш някой беше вързал сърцето ми за кабел и го дърпаше с груба ръка.
  • Небето беше тежко и ниско в деня, в който изпратих баща си Ричард. Облаците притискаха каменния покрив на старата църква така, сякаш и те имаха нужда да се облегнат на нещо, за да издържат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.