Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лили Иванова както никога не сте я виждали
  • Новини

Лили Иванова както никога не сте я виждали

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
vasidaskdkasdoasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преди да открие певческия си талант, примата Лили Иванова е смятана за млада надежда на спортната гимнастика. Още като ученичка бъдещата звезда на родната естрада е забелязана от физкултурниците в своето училище. С тяхна помощ Иванова става част от девическия тим на Русе, за който се състезава в продължение на няколко години.

Тогава тя се отличавала от връстничките си с това, че е страшно слаба, фина и гъвкава. Спортната й кариера обаче приключва твърде бързо, защото бюстът й рязко наедрява и започва сериозно да й пречи да изпълнява съчетанията си с финес. За сметка на това пък точно пищното деколте я превръща в най-желаната девойка в училището.

 

„Ако беше останала в гимнастиката, със сигурност щеше да е олимпийска шампионка“, казва знаменитият ни гимнастик Никола Проданов, с когото Лили се запознава в спортната зала.

Макар днес да е далеч от професионалните спортните среди, Иванова все още се вълнува от постиженията на нашите спортисти, а неин категоричен любимец е Йордан Йовчев. От онези времена обаче у нея остават като наследство спартанският режим и жестоката воля. Всеизвестно е, че Лили спазва стриктно сурови диети от години.

Тя не яде месо, не пуши и не близва капка алкохол дори на празници. Всеки ден изпълнява специални йога упражнения за правилно дишане, което според нея поддържало гласа й винаги в перфектна форма. В йога-асаните се кореняла и тайната на нейното дълголетие и енергичност на сцената.

Най-доверените приятели на примата разкриват, че и до днес тя можела безпроблемно да изпълнява шпагат, но не го правела често, защото се притеснявала да не разтегне някой важен мускул.

Олимпийска надежда
Като ученичка Лили Иванова била смятана за олимпийска надежда в спортната гимнастика.

 

Булка
Певицата, която има зад гърба си три брака и още куп любовни афери, се е снимала като булка за картичка, каквито по времето на соца продаваха по реповете.

 

Шведска стена
Преди години Лили бе инсталирала у дома си шведска стена, на която си припомняла гимнастическите умения и поддържала форма с разтягане.

 

 

Соцклип
Лили като героиня в социалистически естраден клип. Партнира й ром, който бие тъпана.

 

Жокейка
Конете и ездата били голяма страст на прочутата певица.

 

Рекламно лице
Нашумялата Иванова е ангажирана за рекламно лице на известна марка капиталистически автомобили.

 

Нов имидж
На тази снимка певицата прилича досущ на тв водещата Мариана Векилска.

 

Минижуп
Запазена марка на Лили е дръзкият минижуп и предизвикателните деколтета, които не се притеснява да демонстрира и днес, когато е вече 79-годишна. Тук е с модната навремето накъдрена коса.

 

Мода
Момчешката подстрижка е особено актуална сред родните звезди по времето на зрелия соц.

 

Магии
С приятеля си Астор.

 

Фитнес мания
Лили е вдигала гири много преди сегашните ВИП персони да луднат по фитнес манията. Сега заради напредналата си възраст певицата практикува само йога.

 

 

Татуси
Уникална снимка – Лили с татуировка на лявата ръка – нещо невиждано за естрадна звезда при социализма.

 

Българско девойче
Издокарана в българска носия специално за новогодишна програма.

 

„Събота, събота вечер”
С този хит примата на българската естрада стана изключително популярна в ерата на черно-бялата телевизия. Това бе паролата за купоните в събота вечер, когато работната седмица беше още шестдневна.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истината за живота: Всяка болка, която някой ви е причинил, ще му се върне
Next: В човешкия живот няма по-важен човек от майката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.