Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лили Иванова: Омразата ме калява! Презирам тези, които ме критикуват
  • Новини

Лили Иванова: Омразата ме калява! Презирам тези, които ме критикуват

Иван Димитров Пешев декември 25, 2023
dfsvfdvdfgfdgfdgfdg.png

„Само Господ може да каже кой докога ще пее, кой докога какво ще прави. Разбира се, след Него вече идва и моята публика“. С тези думи за пръв Лили Иванова коментира критиките по неин адрес, че е време да слезе от сцената, провокирани след концерта й през септември в Античния театър в Пловдив.

Лили даде 15-минутно интервю на журналиста Георги Любенов за предаването „Денят започва“ по БНТ, което бе излъчено в неделя сутринта. Дни преди грандиозните си концерти, насрочени за 14, 15 и 16 декември в Зала 1 на НДК, певицата отвори душата си за зрителите на БНТ. Това бе първото телевизионно интервю на Лили от близо три години насам.

На никого не преча, че продължавам с концертите и че продължавам да пея, отсече пред Георги Любенов 82-годишната певица.

 

Изявата на Лили Иванова в Античния театър на 14 септември предизвика вълна от мнения и се превърна в най-коментираната тема в родния шоубизнес. Емоциите закипяха след твърдения, че спектакълът не просто не е бил на ниво, а примата е пяла фалшиво и голяма част от зрителите са останали разочаровани. Ожесточените дискусии започнаха от статус във фейсбук на журналиста Георги Тошев, който след концерта написа: „Всичко има начало… и…! Да знаеш кога…и как…“ Някои от присъствалите на концерта свидетелстваха, че озвучаването е било изключително лошо. Много от колегите на примата, като Йорданка Христова и Георги Христов, с които водеха тиха война през годините и дори са си позволявали да си разменят нелицеприятни реплики чрез медиите, застанаха на страната на примата.

 

„Какво е усещането, че всеки мисли, че знае всичко за Лили Иванова?“, попита Георги Любенов. Отговорът дойде с още по-голяма непоколебимост: „Нищо не знаят. Нищо!“

 

Пред водещия Лили Иванова разкри и отношението си към новите условия в света и причината за дългото сценично мълчание.

„Не съм отсъствала толкова дълго от сцената, не ми беше никак приятно. Светът е много различен. Не съм отчаяна в никакъв случай, но светът е различен и ние трябва да сме готови да посрещнем всяко предизвикателство. Тези 2 години ми се сториха най-големия кошмар, защото ме разделиха с моята любима публика, с моето щастие“, заяви Лили Иванова.

Тя коментира, че публиката ѝ е липсвала, като е успяла за 2 години да отдели житото от плявата. Оценила е своето обкръжение, хората, които познава и с които работи. Игнорирам абсолютно всичко, заяви изпълнителката на „Детелини“.

 

Имам пъклени планове и пъклени идеи, затова и много трудно заспивам, сподели загадъчно естрадната прима.

„Сутринта като се събудим животът е по-различен и реалността, особено в днешното време, е много различна“, допълни тя и добави, че никой не знае какви времена ще доживеем.

 

„Аз съм готова винаги да посрещна и най-лошото, това съм го възпитала в себе си. И не правя трагедии, по-добре човек да е подготвен за нещо, да внимава какво ще му донесе утрешният ден, а не да си гради пясъчни кули“, каза Лили.

„Дисциплината за мен е закон“, сподели тя.

 

„Благодаря на моята публика“, заяви примата и разкри, че е била много развълнувана когато видяла публиката в Античния театър на крака. „За съжаление съм емоционална и понякога това ми пречи“, добави певицата.

По думите на Лили Иванова тя е „на зъби и нокти“ преди предстоящите три концерта в НДК.

„Откакто моето краче стъпи в София аз винаги съм била обкръжена и заливана от обич и омраза. Омразата ме калява. Отнасям се с презрение към тези, които ме критикуват. Кои са тези, които си позволяват да ме упрекват, когато не ме познават. Аз съм коренно различна от техните представи за мен. Не съм най-красивата, не съм най-умната, но имам своите качества“, бе категорична Лили Иванова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страна от Балканите ни изпревари по ръст на заплатите
Next: Голяма трагедия почерни Несебърско навръх Коледа

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.