Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Линда напуска България, прибира се в Канада
  • Новини

Линда напуска България, прибира се в Канада

Иван Димитров Пешев юли 19, 2022
ldadnadnalena.jpg

Съпругата на Кирил Петков планирала да го изостави в разгара на политическата жега у нас и да се върне в родната си Канада, за да си отдъхне от напрежението, възникнало в семейното им гнездо след скандалите около него и Лена Бориславова.

 

Двете сестри на Линда – Шерил и Даяна, настоявали пътуването ѝ да се осъществи още в близките седмици, тъй като семейството не се било виждало от 2 години.

Трите непрекъснато поддържат виртуален контакт и канадките не спират да пишат на сестра си в България колко им липсва и как трябва да направи всичко възможно, за да се видят съвсем скоро.

 

Последния път, в който Линда се прибрала у дома, бил през февруари 2020 г., при това по най-лошия повод, а именно кончината на нейната майка Маргарет.

Тъщата на Кирил Петков издъхнала от рак след дълга борба с болестта, по време на която Линда нямала възможността да бъде неотлъчно до нея, защото не можела да изостави и децата, и съпруга си в България. За погребението тя отишла сама, без трите си дъщери и мъжа си Кирил.

 

Две години по-късно канадката все още не е стъпвала на родна земя в Канада, където и до днес живеят баща ѝ Джордж и двете ѝ сестри в семейното ранчо за над 1 милион лева в покрайнините на градчето Кортни, провинция Британска Колумбия. Едната от сестрите ѝ е нейна близначка.

Двете с Шерил си приличали като две капки вода в по-ранна възраст, но днес сходствата във външния им вид са по-оскъдни. По-голямата им сестра Даяна е първородната и изглежда, няма чак толкова силна връзка с тях, поне ако се съди от комуникацията им в социалните мрежи.

 

Всъщност близначката на Линда е причината тя да се запознае и влюби в Кирил Петков.

Шерил била близка приятелка с него и двамата прекарвали доста време в обща компания, а дружбата им започнала в университета в Британска Колумбия, където били състуденти. По-късно и Линда се записала да следва там и с Петков се събрали.

Оженили се едва 20-годишни, първата им дъщеря Ванеса се родила малко преди да започнат четвъртата си университетска година, а после се появили и по-малките две – Ема и Ани.

 

Дъщерите на Петкови също не са виждали роднините си в Канада от години, най-вече заради усложненото пътуване зад граница покрай пандемията. Там те имат и несметен брой братовчеди, с които бегло се познават. Най-много време децата на лидера на ПП и сладкарката изкарват с дядо си Петко – баща на Петков.

Баба им Венета – майката на Кирил, продължава да живее също в Канада и след пенсионирането си. Със сигурност Линда щяла да гостува и на нея, тъй като двете са в близки отношения и се разбират отлично. За последно Венета си дойде в България миналата есен, за да се види със сина си и семейството му.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Онкодиетолог разкри: Евтините колбаси, медът и ядките хранят рака
Next: Африканска жега подпалва България – чакаме 40 градуса до дни, риск от пожари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.