Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Линда на Петков се върна в Канада, но започна да се държи супер странно и подозрително, вижте
  • Новини

Линда на Петков се върна в Канада, но започна да се държи супер странно и подозрително, вижте

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
lindaksdnasdnasdk.jpg

Съпругата на Кирил Петков отново се завърна в родната Канада. Линда Петкова публикува снимка в личния си профил във фейсбук заедно с баща си, който има рожден ден.

На фотосите обаче липсва Кирил Петков,

който явно е пренебрегнал семейния празник.

Самата Линда пък късно снощи изненада потребителите на

Не изпускай тези оферти:

социалните мрежи със странни споделяния на една и съща песен.

Съпругата на бившия премиер публикува 10 пъти песен на Паров Стелар.

Слави Трифонов направи разкрития за Кирил Петков:

Кирил Петков ми прати СМС, когато арестуваха Борисов. Беше нещо от сорта на: „Арестувах Бойко Борисов, Влади Горанов и Менда Стоянова, Севделина Арнаудова“. Това беше – в кратко съобщение. Това беше и аз като един нормален зрител гледах всичко друго като хората по телевизията.

Това заяви лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов по време на интервю с Тошко Йорданов, излъчено по телевизия 7/8, след дълго отсъствие от ефира. Преди седмица Трифонов обяви, че по телевизията му ще започне излъчването на ново предаване с неговото участие – „Нещо лично“.

Снощи в първото му издание Трифонов обяви, че по време на ареста е бил в ресторант, в който ходи да вечеря, защото му е самотно да си готви сам вкъщи, а и не обича да мие чинии. Той обясни, че обикновено вечеря сам там, защото в ресторанта няма много хора и е „скътано“.

„В момента, в който излизам, установявам, че около ресторанта е пълно с полиция, което много ме изненада. Попитах моите сътрудници, с които общувам и вечерям, за какво става въпрос. Оказа се, че там, където вечерям, живее бившият министър на финансите Влади Горанов. Тогава разбрахме, че по новините са казали, че започват арести на Бойко Борисов, Влади Горанов и Менда Стоянова. А аз не съм с телефона си“, разказа Трифонов.

Впоследствие той вижда съобщението от Кирил Петков. Трифонов обясни, че след това не е звънял да го пита какво се е случило и защо, а е наблюдавал ситуацията отстрани по телевизията.

„Толкова важен казус, който може да се отрази на всички коалиционни партньори, аз разбрах като СМС, получен от Кирил Петков. Мисля, че същото е валидно и за останалите коалиционни партньори. Дали са говорили предварително или са получили информация, аз не зная“, каза Слави Трифонов, а Тошко Йорданов допълни: „Не са. Питал съм ги понеже“.

Лидерът на ИТН обясни, че единственият път, когато е повдигнал въпроса, е било по време на последния му разговор с Кирил Петков. Темата е била избора на шеф на БНБ:

„Бяха направили среща, а на мен ми се обади Петков и ме включи на високоговорител, преди да успея да му кажа, че не искам да говоря на високоговорител. На срещата с него, доколкото знам, са били Корнелия Нинова и Христо Иванов, и преди да коментираме шефа на БНБ, аз казах: „Искам да ви попитам нещо…“

Записът приключва след тези думи на Слави Трифонов. Продължението на разговора му с Тошко Йорданов ще бъде публикувано по-късно.

Трифонов каза още, че „Има такъв народ“ свали Бойко Борисов от власт. По думите му този факт е заглъхнал покрай появата на други политически играчи. Според него сега лидерът на ГЕРБ се връща щастлив, че „отново е бог“, отбеляза Трифонов.

„Той се държи като котарака Леополд: „Приятели, дайте да живеем заедно“. Имаше един филм, „Всемогъщият Брус“. Някак Борисов ми прилича на Джим Кери в него – щастлив е, че отново е бог. Какво значение има, че са го арестували тия двамата”, заяви лидерът на ИТН.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт за увеличението на пенсиите: Най-бедните са най-ощетени
Next: Бойко Борисов спечели изборите, но звучният шамар, който зашлеви на Кремъл не закъсня

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.