Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Линда проговори за отношенията с Кирил Петков. Изненадата
  • Новини

Линда проговори за отношенията с Кирил Петков. Изненадата

Иван Димитров Пешев септември 23, 2023
sdfhdfghfghfhtr.png

„Аз имам отделен живот и моите интереси, а Кирил има неговата работа. Не ги смесваме.” Признанието направи съпругата на Кирил Петков – Линда, в подкаста „Гласът на Мама“ на Дир.бг.

Изслушвам го, но нямам нищо общо с това. Аз дори не съм още българка и идеята за политика ми е малко странна, каза топ сладкарката, майсторка на безглутенови торти.

Линда призна, че все още й е странно, че хората я разпознават на улицата.

„Аз съм една канадка в България с моя бизнес и с моите три деца. Кирил реши да влезе в политиката. Нямам проблем с това. Радвам се, че децата са по-големи и самостоятелни“, разказа тя.

„Българите са много черно-бели като хора. Свикнала съм в магазина около мен да са много любезни, да питат как съм, фалшиво е, но те кара да се чувстваш нормално. Тук, в България, влизам в магазина, но няма нищо такова. Жената отива да пуши и е ядосана. Това ми беше много странно в началото. Първото нещо, което научих за България, беше през 80-те години. Майка ми пиеше вино „София“ в Канада, тогава имаше доста български вина и на бутилката вино имаше картата на България, бях на около 9 години“.

Когато пристига в България преди 16 години, не знае български изобщо.

„Но исках да си говоря с бабата на Кирил. Това беше много важно за мен, защото възрастните хора са много интересни и пазят интересни рецепти. Езикът за мен е много важен, не ми върви в езиците, но имах голямо желание да науча езика“, разказа Линда.

Вдъхновител на книгата на Линда Петкова е нейната майка Маргарет.

„Тя много обича риба. От Нова Скотия е и там има много морски дарове. Вуйчо ми имаше кораб за миди „Сен Жак“, има много омари..“

На морето обичаме да правим салати, риба на скара или огън, лесни рецепти, правим повече пресни продукти, казва още Линда Петкова.

Continue Reading

Previous: Тайните падат. Борисов с изненада за кмет на София
Next: Лоша новина за бъдещите пенсионери, старините им излизат златни заради

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.