Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лична карта, шофьорска книжка и всякакви плащания ще бъдат обединени в дигитален портфейл
  • Новини

Лична карта, шофьорска книжка и всякакви плащания ще бъдат обединени в дигитален портфейл

Иван Димитров Пешев декември 21, 2023
dfgjhgfjgjhgjytjty.png

Електронната идентификация е ключов инструмент за отварянето на вратата към дигиталните
услуги, електронното управление и електронния бизнес във всички сектори.

 

Националната
ни схема трябва да бъде свързана с „възлите“ на останалите държави членки, за
да се постигне свързаност и достъп до услугите и институциите на други държави.

За българския бизнес и физически лица се случи доста сериозна надстройка на съществуващия портал на държавата, който
се надяваме, че ще може – наистина всички услуги, който държавата предоставя –
да бъдат достъпни от едно място, това коментира Георги Димитров, председател на съвета на директорите на „Евротръст Технолъджис“,
в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV BULGARIA.

 

Електронната идентификация е ключов инструмент за отварянето на вратата към дигиталните
услуги, електронното управление и електронния бизнес във всички сектори, каза
Димитров. През изминаващата година, България официално нотифицира първата българска
схема за електронна идентификация, което е най-голямото постижение до сега, като
системата минава одит, проведен от институции на ЕС, който одобряват тази схема.

 

За възможността на българските граждани да имат достъп до услугите, предлагани
от ЕС, трябва национална схема да бъде трансгранично интегрирана, каза гостът. Той допълни,
че националната ни схема трябва да бъде свързана с „възлите“ на останалите държави
членки, за да се постигне свързаност и достъп до услугите и институциите на други
държави.

 

„За българският бизнес и физически лица; се случи доста сериозна реформа, надстройка
на съществуващия портал на държавата, който се надяваме, че ще може – наистина
всички услуги, който държавата предоставя – да бъдат достъпни от едно място.;
Новата европейска правна рамка EIDAS 2.0, която ще влезне в сила, идната година.
Където всеки гражданин ще разполага в ръката си с европейски дигитален портфейл,
който да може да има достъп до всички услуги – частни и държавни. От гледна точка
на частните услуги – България е много добър пример за ръст след използване на
електронна идентификация, защото в момента само през Evrotrust услугите са използвани
от над 1,3 милиона граждани.“

 

„Доста се насища пазарът, откъм услуги достъпни изцяло онлайн. Ключовият елемент
при тези услуги е електронната идентификация, тъй като без идентификация на крайния
потребител – физическо или юридическо лице- това няма как да е възможно.“

 

За да се постигнат целите на електронната идентификация у нас – като всеки има
достъп до тях – трябва да се появят посредници, които могат да предлагат тази
услуга. Гостът обясни, че има начин квалифицирани лица да помагат на възрастни
хора с получаването на услуги, което не би изключило тази демографска група от
по-удобния достъп. Той допълни, че много други държави имат механизми за подобряване
на достъпа.

 

Пряко с издаването на новите лични карти, е планирано да се пусне държавната
схема за електронна идентификация, като новата електронна лична карта е записана
върху чипа на документа за самоличност.

„Тази технология съществува отдавна. Много се забави в България този процес.
Държавите вече минават към M-government (мобилно електронно управление).“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути! Дрога за 21 милиона евро на българския кораб Верила
Next: Истината за пенсиите: Ето с колко се увеличиха и къде възрастните взимат най-тлъсти пачки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.