Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ловецът на бежанци от Динко Вълев прави партия: Моят фаворит и идол е Бойко Борисов, дали някой ще гласува за мен
  • Новини

Ловецът на бежанци от Динко Вълев прави партия: Моят фаворит и идол е Бойко Борисов, дали някой ще гласува за мен

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
Screenshot_1-11.png

Ловецът на бежанци от Ямбол Динко Вълев сериозно обмисля да се впусне в свой политически проект, за да претвори възгледите си за развитие на държавата и в дела в Народното събрание.

Това сподели пред „България Днес“ самият бат’ Динко, както е познат сред множество от своите последователи ямболията.

„Има достатъчно добре подготвени експерти около мен. Няма да влизам сам в морето, без да мога да плувам.

 

Нищо няма да обещавам, само ще се опитам нещата да отидат към по-добро. Чудя се обаче дали няма да ме чака съдбата на Слави Трифонов, който спечели изборите, а на следващите дори не мина 4-процентовата бариера и изобщо не влезе в парламента„, сподели размишленията си Вълев.

Друго притеснение, което гложди Динко, е това дали няма да гласуват за него само приятелите и семейството му.

„Много пъти съм си задавал въпроса, ако създам моя партия, дали някой ще гласува за мен. Като се има предвид, че нито един политик не е преживял това, което аз съм преживял като бизнес, работа, рискови ситуации. Като сбивания. Тръгнал съм с 500 лв. в джоба. Създаването на партия изисква много ресурси„, отчита Вълев.

Един от хората, които подкрепи Динко в идеята за навлизане в политиката, е Валери Божинов. Дали каращият стаж в своя любим „Левски“ бивш футболист ще влезе в бъдеща партия на Ловеца на бежанци, все още не става ясно.

„Моят фаворит и идол е Бойко Борисов. Но през годините съм получавал покани от други политически партии, а не от ГЕРБ„, сподели още Динко.

И докато умува дали да се включи в политическия живот, Вълев публикува видео в социалните мрежи, на което спипва на пътя в Пловдив фалшив просяк, излиза от колата и му удря шут в задните части. С едната ръка Вълев заснема действието, а с другата повдига тениската на измамника. Под дрехата лъсва истината – пишман болният мъж е притиснал едната си ръка към тялото с помощта на голям еластичен бинт, приличащ на пояс. Така залъгва шофьорите, че няма ръка, и проси пари от тях.

Преди броени дни Динко Вълев претърпя тежко падане с АТВ по време на състезание в Троян. Кадри от зрелищното прекатурване публикува самия Динко.
„Вече съм добре, няма проблеми“, каза пред вестника Вълев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да оцелееш след гигантски тумор в мозъка: Говори живеещият втори живот Божидар
Next: Плажуващите изтръпнаха заради този ужас по родното Черноморие

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.