Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ловецът на бежанци от Динко Вълев прави партия: Моят фаворит и идол е Бойко Борисов, дали някой ще гласува за мен
  • Новини

Ловецът на бежанци от Динко Вълев прави партия: Моят фаворит и идол е Бойко Борисов, дали някой ще гласува за мен

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
Screenshot_1-11.png

Ловецът на бежанци от Ямбол Динко Вълев сериозно обмисля да се впусне в свой политически проект, за да претвори възгледите си за развитие на държавата и в дела в Народното събрание.

Това сподели пред „България Днес“ самият бат’ Динко, както е познат сред множество от своите последователи ямболията.

„Има достатъчно добре подготвени експерти около мен. Няма да влизам сам в морето, без да мога да плувам.

 

Нищо няма да обещавам, само ще се опитам нещата да отидат към по-добро. Чудя се обаче дали няма да ме чака съдбата на Слави Трифонов, който спечели изборите, а на следващите дори не мина 4-процентовата бариера и изобщо не влезе в парламента„, сподели размишленията си Вълев.

Друго притеснение, което гложди Динко, е това дали няма да гласуват за него само приятелите и семейството му.

„Много пъти съм си задавал въпроса, ако създам моя партия, дали някой ще гласува за мен. Като се има предвид, че нито един политик не е преживял това, което аз съм преживял като бизнес, работа, рискови ситуации. Като сбивания. Тръгнал съм с 500 лв. в джоба. Създаването на партия изисква много ресурси„, отчита Вълев.

Един от хората, които подкрепи Динко в идеята за навлизане в политиката, е Валери Божинов. Дали каращият стаж в своя любим „Левски“ бивш футболист ще влезе в бъдеща партия на Ловеца на бежанци, все още не става ясно.

„Моят фаворит и идол е Бойко Борисов. Но през годините съм получавал покани от други политически партии, а не от ГЕРБ„, сподели още Динко.

И докато умува дали да се включи в политическия живот, Вълев публикува видео в социалните мрежи, на което спипва на пътя в Пловдив фалшив просяк, излиза от колата и му удря шут в задните части. С едната ръка Вълев заснема действието, а с другата повдига тениската на измамника. Под дрехата лъсва истината – пишман болният мъж е притиснал едната си ръка към тялото с помощта на голям еластичен бинт, приличащ на пояс. Така залъгва шофьорите, че няма ръка, и проси пари от тях.

Преди броени дни Динко Вълев претърпя тежко падане с АТВ по време на състезание в Троян. Кадри от зрелищното прекатурване публикува самия Динко.
„Вече съм добре, няма проблеми“, каза пред вестника Вълев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да оцелееш след гигантски тумор в мозъка: Говори живеещият втори живот Божидар
Next: Плажуващите изтръпнаха заради този ужас по родното Черноморие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.