Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лоши новини за Лидл, Кауфланд и Билла: Нов гигант променя играта
  • Новини

Лоши новини за Лидл, Кауфланд и Билла: Нов гигант променя играта

Иван Димитров Пешев януари 20, 2024
vsdfgfbgfdbfdnghjdgh.png

Пълната доминация на пазара в България на „Лидл“, „Кауфланд“ и „Билла“ изглежда няма да е безкрайна.

Френската търговска верига „Карфур“ (Carrefour) обяви „завръщането на магазини и продукти“ на своята марка в България чрез гръцкия франчайзингополучател „Ритейл енд Мор“ (Retail & More), който ще предостави „подфранчайзинг на марката Карфур“ за поне около 20 магазина. Това става известно от комюнике на френския търговец на дребно, цитирано от Франс прес, цитирано от БТА.

 

„Ритейл енд Мор“, гръцки франчайзингополучател на „Карфур“ от 2022 година, води преговори с няколко български компании за подфранчайзинг на френската марка, като сред тях са 20 магазина от веригата „Паркмарт холдинг“ (Parkmart Holding), основана през 2018 година от Добромир Андонов, съобщи „Карфур“. Френската верига планира „10 нови франчайзинг пазара до 2026 година“.

Магазините „Паркамарт“, които са разпространени в цялата страна, ще преминат под марката „Карфур“ през идните месеци.

„Ритейл енд Мор“ скоро ще има 50 магазина „Карфур“ в Гърция, според главния изпълнителен директор Василис Стасинулиас, цитиран в комюникето на френската верига. „Горди сме и се радваме да станем партньор на „Карфур“ в България и сме убедени, че гамата от продукти, предлагани на българските клиенти, ще бъде на нивото на техните очаквания. Приветстваме „Паркмарт“ в бъдещата мрежа магазини „Карфур“ в България“, заяви той.

„Карфур“ навлезе на българския пазар през 2009 година чрез предишния си гръцки франчайзингополучател „Маринопулос“ (Marinopoulos), който загуби франчайзинга за „Карфур“ през 2016 година.

„Щастливи сме, че ще имаме възможността през следващата година да върнем на българския пазар световноизвестната марка „Карфур“ и да предложим на българския потребител качеството, което той отдавна заслужава. Продължаваме нашата основна мисия да доставяме на българския потребител качествени стоки“, коментира собственикът на „Паркмарт“ Добромир Андонов в съобщение на веригата, получено в БТА.

„Паркмарт“ е българска верига супермаркети и онлайн магазини за хранителни продукти и стоки за бита във високия сегмент. Първият супермаркет от веригата е отворен във Варна през 2018 г., а към настоящия момент има магазини на територията на по-големите градове в страната.

Към края на 2022 година „Карфур“ присъства в над 40 страни, като в осем от тях веригата сама управлява по-голяма или по-малка част от магазините си: Франция, Испания, Италия, Белгия, Полша, Румъния, Бразилия и Аржентина. На Франция, Испания и Бразилия се падат над 80 на сто от общия обем продажби, припомня АФП.

Френската верига залага все повече на франчайз модела, при който поверява управлението на магазините на трета страна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма загуба: Отиде си един от най-големите български композитори
Next: Дълга отпуска: ГРАФИК на почивните дни на 1 май, Великден и Гергьовден през 2024 г.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.