Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лъсна кошмарен детайл от смъртта на Хлебарката, загинал в гробището на избити мутри във Врачанско
  • Новини

Лъсна кошмарен детайл от смъртта на Хлебарката, загинал в гробището на избити мутри във Врачанско

Иван Димитров Пешев август 4, 2022
koshmamgamnrer.jpg

Откриха тялото на мъжа, пропаднал в дълбока пропаст във Врачанския Балкан, за който вчера съобщи.

Инцидентът стана вчера, а издирвателната операция продължи часове.

Извънредна ситуация във Врачанския балкан, тече акция СНИМКИ

Ръководителят на ПСС – отряд Враца Станой Арабаджиев обясни, че мястото е изключително леснодостъпно.

„Пристигнахме на мястото първи. До самото пристигане имаше некратък период за организация, ние сме доброволци. Мястото представлява отвор в земята, който на пръв поглед не представлява нищо опасно.

Може би това е подлъгало мъжа, мястото е много лесно достъпно. Качвайки се от горната страна, където е стръмно, се подхлъзва от шумата, която е на земята, опитва се да се задържи на едно клонче, но пропада надолу“, обясни той пред bTV.

По думите му мъжът не е имал никакви шансове за оцеляване.

Арабаджиев разказа, че целият район, в който е станал инцидента е много опасен, тъй като освен естествени пещери има минни шахти, които също са необезопасени.

припомня, че по информация на konkurent.bg 7 часа е продължила операция по изваждането на тялото на врачанина.

Около 21 часа спасители от специализирания отряд по планинско спасяване успяха да извадят останките на Светлин Димитров – Хлебарката. Сигнал, че 38-годишният врачанин е паднал в „Невестина пропаст“, която се намира край бунгалата до почивната станция на АЕЦ „Козлодуй“, бил подаден към 14 часа.

Обадили се приятели на Светлин, които показали къде е паднал аверът им и след това избягали.

Според МВР, жертвата и негов приятел се разхождали в района, след което Светлин опитал с фенерче да провери колко е дълбока дупката, подхлъзнал се фатално и паднал.

Районът е покрит с печална слава, като в зората на демократичните промени у нас на дъното на пропастта са били открити няколко тела. Мълвата сочи, че с полет в 85-метровата пропаст били разчиствани сметки между мутри.

Името на пропастта идва от турско време, като легендата е, че невеста е скочила в дупката, тъй като поробителите искали да сменят вярата й.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гълъб Донев разпореди грандиозни рокади във властта
Next: Илиана Раева на 59 години срази всички с тялото си по бански на плажа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.