Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лъсна нова шашма на Иван и Андрей във Фермата и новия водещ
  • Новини

Лъсна нова шашма на Иван и Андрей във Фермата и новия водещ

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
shashasmtasnm.png

Още малко и любопитството на всички фенове на риалити формата „Фермата“ по БТВ ще бъде задоволено.

Снимките на предаването вече текат в близост до Перник, където в следващите месеци в стопанството и на Арената за битки ще прелива от емоции.

Ето какво е съобщението на официалната инстаграм страница на предаването:

След осем успешни сезона и десетки разказани истории, Фермата се завръща в ефира на bTV под мотото Нишката На Живота.

???? Деветото издание на риалити формата стартира на 4 септември (понеделник) от 20:00, за да отвори нова страница в историята си, вплитайки вечните български традиции в динамиката на модерния свят.

 

„Фермата“ идва с обновени правила, нови битки и съвсем нова визия, като същевременно ще запази духа си, които я превърнаха в най-българското риалити.

Коя е новата водеща, която ще се присъедини към Иван и Андрей, какви тайни крие стопанството и какви са новите правила, чрез които ще се излъчи победителят, който ще грабне наградата от 100 хил. лв., зрителите ще разберат в епизодите, които ще се излъчват всеки понеделник от 20:00 и от вторник до четвъртък от 21:00 по bTV.

 

Това предизвика още повече любопитството на зрителите, които нямат търпение да се насладят на поредния сезон на селскостопанското риалити.

Междувременно обаче любопитно видео на Иван Христов провокира въпроси:

„Снимахме дуел до към 5 сутринта. Шест часа по-късно отново съм тук и малко съм „та-та-ра-та-та“, обяви Иван.

„Моля, вижте колко широк и луксозен е фургонът ни. Като едни истински кинозвезди се чувстваме, които имат каравани по време на снимки“ – признава Иван, докато завърта камерата, за да разгледаме интериора.

 

Тук веднага наблюдателните зрители забелязаха разминаване и ги обвиниха в шашма.

Е тия дуели не траят ли толкова време колкото ни ги показват?! Щом снимат цяла нощ значи има почивки,преиграване,връщане-къде е реалитито тогава?!

Веднага се намесиха и други:

Не мислите, че ви показват дуела секунда по секунда, нали?

Не приемайте буквално и от невежество учудването ми, интересно ми беше изказването на Иван.

 

Всичко е разработка на военните, госпожо!

Нали терена е различен, как да снимат колкото го дават

Подготовката за една игра не е времето на рекламата. За всяка битка терена се променя след всеки играч.

Аз от години не съм отговаряла на такъв род заяждания, обикновено ги подминавам, защото няма никакъв смисъл.

О свещеннна простота! Как ми е писнало от такива като Вас… .Всички Вие, които плюете, сте нещастни по своемо. Предаването е риалити и е страхотно. Там работят 150 човека за 20 , които са вътре и за няколко милиона по телевизора. И човек се информира първо , после плюе…..не ме карайте да завършвам, моля“

Ето и други коментари:

Силно се надявам, подбора на участници да е по- качествен от предните два сезона.

Особено последният, с участието на Радо, съсипахте идеята.

А , в тези времена – разделни за България, би било наистина хубаво да видим сплотяване на българското в това предаване.

 

Рекламата е добра, но не искаме цял сезон да гледаме как някакви се карат. Наблегнете на традициите и бита, както в първите сезони! Успех!

Момчета,живи и здрави бъдете. Целият екип се справяте супер. Гледам всеки сезон,поздравления за това, което правите. Чудесни сте,просто продължавайте и не спирайте,нека младите да знаят как е било и продължава да бъде в някои селца животът и поминъка. Добри водещи,добро поучително предаване е Фермата. Живи и здрави бъдете всички, успехи от сърце ви пожелавам

Прекрасни сте!Харесваме много „Фермата“ чудесно предаване!Очакваме го с нетърпение!Здраве да е!Здрави ,щастливи, благословени да сте!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трамвай удари патрулка в София, тестваха с дрегер шофьора и ватмана
Next: Bижтe ĸaĸвo Bи oчaĸвa, cпopeд мeceцa в ĸoйтo cтe родени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.