Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лъсна цялата истина за месото, което купуваме от магазините
  • Новини

Лъсна цялата истина за месото, което купуваме от магазините

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
dsfvfdkbfgbkgfkbgf.png

Близо 60% от свинското и 80% от говеждото месо на пазара у нас е внос, сочат данни на Федерацията на месопреработвателите. Какви са причините и как може да се промени това?

По традиция най-консумираното у нас месо е свинското. Следват пилешкото, рибата ,телешкото и агнешкото месо.

 

Изследване сочи още, че в сравнение с другите европейски страни българите консумираме по-малко месо на глава от населението и сме в края на класацията, съобщава БНТ.

Но по-големият проблем е, че преобладаваща част от най-използваните меса – свинското и говеждото, у нас са внос.

Причините – слабо подпомагане на месодайното животновъдство и липса на стимули за фермерите. Като резултат – все по-малко са месодайните ферми.

Николай Димов е зърнопроизводител от ямболското село Стефан Караджово. Занимава се и с месодайно животновъдство – преди три години е имал 1000 крави. Сега броят им е едва 100. Причината- търпи постоянни загуби и заради това намалява животните.

„Не се стимулира угояването. В Гърция например на трупно тегло в кланицата има бонус едно евро на килограм. у нас няма такова нещо. Месодайното направление през предния програмен период беше пренебрегнато. Не бяха предвидени нормални ставки. Беше определен един бюджет, който се редуцира в годините заради нарастването на бройките животни и подпомагането беше смешно.

Подпомагането на една крава беше 108 лева, докато на една овца – 130 лева. Направо неадекватно подпомагане“, каза Николай Димов, фермер от с. Стефан Караджово, Ямболско.

Според фермера и в сегашния програмен период за сектора липсват стимули, а и обещаните субсидии са орязани.

„Аз бях на протестите, говорих с много колеги животновъди. Не чух фермер, който да е получил на 100% обещаното подпомагане. Всичките са орязани.

Другият проблем е, че у нас има 78 работещи кланици, но те са твърде малки и не могат да задоволят нуждите.

„На нас като месопреработватели ни е необходима една голяма кланица, с голяма транжорна, която да добива всички тези разфасовки, които са ни необходими за производство на месни продукти“, посочи Диляна Попова, директор на Асоциацията на месопреработвателите.

Така на практика прясното българско месо, което е в малки количества, отива по магазините, а за преработка и колбаси се внасят тонове замразено вносно месо. Повечето потребители у нас лесно се ориентират кое е българско и прясно.

Засега не е ясно какво подпомагане може да бъде отпуснато за месодайното животновъдство у нас. В по-краткросрочен план обаче е ясно, че на този Великден голяма част от производителите на агнешко у нас вече са заявили, че ще оставят продукцията си на българския пазар. Което предполага достатъчни количества прясно агнешко и на добри цени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптикът Василковски ни остави без думи: Задава се нещо необичайно и нетипично
Next: Единcтвeнaтa зoдия, кoятo нямa cтpaх oт нищo и нe cпиpa пpeд никoй

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.