Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лъсна цялата истина за новия тотомилионер! Ето как ще си получи парите
  • Новини

Лъсна цялата истина за новия тотомилионер! Ето как ще си получи парите

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
twweeeagfdgssfdhgfh.png

Печалбата от близо 10 млн. лева от Спортния тотализатор предизвика вълнение в крайдунавския град Козлодуй. Малкия град осъмна с нов милионер, който оказа се наистина голям късметлия. Освен голямата сума е ударил още шест петици – пари които добавя към джакпота.

Кой е той няма как да знаем, но къде е пуснат фиша е ясно.

Мнозина смятат, че тайната е в късмета, който е донесла красивата продавачка на фишовете в тотопункта. Истината обаче е, че тотомилионерът е ползвал система и е играл със 7 числа.

Аз откакто работя тук винаги съм си мечтала голямата награда да се падне в този пункт и това се случи, каза пред БТВ развълнуваната продавачката Емилия Дамянова и каза, че при нея често има печалби, не толкова големи разбира се.

Тя със сигурност е видяла тотомилионера и гадае кой може да е.

Вероятно има предположения.

Любопитно е, че човекът е играл с пълно комбиниране, което означава, че е заложил с повече от шест числа. Сумата, която печели, е 9 692 500 лв.

Това се получава от сбора на сумата на джакпота, която е 9 667 000 лв., плюс шест петици, които той е уцелил, обясни пък Методи Методиев, регионален директор на Български спортен тотализатор за Северозападна България.

Допълнителната сума от 25 000 идва от само една от колонките. Според правилата на Спортния тотализатор името на печелившия късметлия не се обявява. Отново пак според тях парите няма да бъдат изплатени накуп. Новият милионер ще получи сега едва 200 000 от сумата, а остатъка в рамките на 14 години.

Според последните промени в закона и правилника на тотализаторите, сумите от джакпота се изплащат на части, като максималния срок е 14 години.

Това се направи заради изследванията на психолози по т.нар. „проклятие на големите пари“. Според тях, когато сумата се изплати изцяло, може да доведе до страшни сътресения в живота на печелившия. Така се действа в повечето държави.

Няма вариант да се получи цялата сума срещу удържане на данък общ доход, както е например в САЩ. Там могат да ти приберат и до четвърт от сумата, ако я искаш накуп.

Така късметлията ще получи първоначално 200 бона в срок от 45 дни от явяването му в централата. Или всеки месец той ще получава по 56 500 лв докато сумата се изплати.

„Дано ни е на късмет при това хубаво момиче в това късметлийско тото“, казва клиентката Веселка.

Тя също печели, но малки суми.

„Той има всичко, което може да пожелаем. Парите са много. Да си ги харчи със здраве“, каза тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скрито съобщение: Какво може да ви каже номерът на дома ви-8 носи финансов късмет
Next: Ще вали ли сняг през октомври?

Последни публикации

  • Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.