Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любим водещ потъна в скръб, загуби любим човек
  • Новини

Любим водещ потъна в скръб, загуби любим човек

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
vsdysdydtwqr.png

Водещият Павел Владимиров сподели с приятелите си в социалната мрежа каква семейна трагедия го е сполетяла. Със сълзи на очи написа шокиращи неща, които могат да разстроят и най-големият му душманин.

С дълбока тъка той съобщи, че е загубил своя баща, който му бил голяма упора през целия му живот. Неговият родител си отива след тежко боледуване от коварна болест.

„През последните близо 5 години, откакто диагнозата-присъда ни зашлеви с отвратителната си категоричност, стотици пъти съм се сбогувал с татко в мислите си.

И ето, че този момент най-сетне дойде, а аз не съм готов да го пусна… Макар болестта да го съсипа методично и безпощадно, и всячески се опита да замъгли спомена за това какъв бе преди, аз искам да го помня така, както на тази любима снимка от едно турне във Франция“, пише той и показва любимата си снимка на своя баща.

„Никога не съм бил особен привърженик на изнасянето на толкова лични неща на показ, но пиша този статус най-отговорно, защото искам да знаете, че въпреки татуираните убийци, политическите мекерета и посланиците на чалгата, които заливат мрежата през последните месеци, въпреки девалвацията на мъжествеността, около нас все още има достойни мъже, макар и вече с един по-малко.

Мъже, които не страдат от излишни болни амбиции, не ламтят за пари и власт, на които им стига децата им да са здрави, жена, която да ги обича, една градинка, 10 кошера с пчели и да поплуват в морето. Мъже, които стават в 5 за работа, после копаят в градината, а вечерта слагат блейзера и отиват на театър, изложба или класически концерт.

Довиждане мой създателю, мой най-добри приятелю от 43 години, мой консилиери, мой изповеднико, мой първи учителю по плуване и художествено слово! Не сбогом, а довиждане, защото все някога ще се видим, за да попеем заедно в небесния хор…

Благодаря ти за безкрайната бащинска всеотдайност, за философските разговори, за мръсните песни и вицове, за хранителните режими, за музиката и киното – за Чаплин, Тодор Колев, Истууд, Франко Неро, Павароти, Челентано, Кърк Дъглас и Джони Кеш! Новогодишните концерти на Виенската филхармония никога няма да са същите без твоята компания!

Част от мен си отиде с теб, но се радвам, че имах късмета и честта да те познавам, и наричам мой баща! Благодаря на майка ми, която мина през ада, но до последно не се предаде да се бори за татко“, с тези думи Павел се сбогува с баща си.

The post Любим водещ потъна в скръб, загуби любим човек appeared first on Новини.

Continue Reading

Previous: Гордей се България, истина е новината за Нургюл Салимова. Умна, скромна и Световна
Next: Евгени Генчев: Време е да кажа крайното си мнение за Ергенът, минаха много месеци

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.