Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любовна драма съсипа сина на Ваня Костова
  • Новини

Любовна драма съсипа сина на Ваня Костова

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
sdasdasidasndaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Навръх Гергьовден ще се навършат 2 години, откакто ни напусна ангелогласната Ваня Костова.

Единственият ѝ син Боян все още не може да си стъпи на краката след внезапната загуба на своята майка и драмите в живота му не секват.

През лятото на миналата година наследникът на звездата от „Тоника“ най-после бе открил любовта и побърза да покаже новата си половинка в социалните мрежи.

Двамата с мистериозната дама, която не е част от светските среди, изглеждаха завидно щастливи.

Само няколко месеца по-късно обаче Боян отново бил с разбито сърце и самотен.

Любовният му роман приключил, а поредната трудна раздяла пак го хвърлила в депресия, споделят негови приятели. Като знак, че няма връщане назад за последната му любима, той е заличил и щастливите им снимки заедно.

Каръкът в личния живот преследва сина на Ваня Костова отдавна.

Самата тя също не можа до края на живота си да открие сродната си душа. Преди последната си връзка, завършила с крах, Боян дълго време ближеше рани от скандалната си раздяла с майката на дъщеря му.

Двамата със Стефания водеха ожесточена медийна война, докато майка му Ваня все още бе жива.

Малко след като певицата си отиде от този свят, напрежението между сина ѝ и бившата му жена ескалира съвсем, като двамата дори стигнаха до съд, водейки дела за правата над общата им дъщеря Ванеса.

Боян и Стефания се разделиха след 8-годишен съвместен живот с лоши чувства.

Тогава Ваня Костова зае страната на своя син и го приюти в своето жилище, след като жена му го изпъди от общия им дом. Певицата твърдеше, че нейната бивша снаха я е наричала „вещица“.

След краха на семейството всеки един от родителите искаше да поеме грижата за малката Ванеса и претендираше пред магистратите, че има по-добри условия от другия.

Внезапната кончина на звездата от „Тоника“, която си отиде на 64-годишна възраст от инфаркт, получен вследствие на тежко изкаран коронавирус, накара сина ѝ и бившата ѝ снаха да заровят томахавките в името на дъщеря им. Боян бе продължил напред заедно с друга жена, но отново останал разочарован.

В момента се е посветил основно на работата си. Макар че публиката го познава като певец, всъщност по професия той е лекар.

Откакто майка му Ваня си отиде, Михайлов не ходи по концерти, тъй като двамата бяха дует. Сега той работи в столичната Втора градска болница, а сценичните изяви е оставил на заден план.

За сметка на това дъщеря му Ванеса, кръстена на Ваня Костова, уверено върви по нейните стъпки и печели награди от различни певчески конкурси.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В църквата срещнах ангела, който ми спаси живота: Точно когато бях напълно загубила надежда
Next: Дни преди сватбата дъщерята на милионер се облича като бездомна, за да тества богатия си годеник

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.