Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лятна манджа за душата! Каза ми я баба на село и не минава вечер, без да я направя
  • Новини

Лятна манджа за душата! Каза ми я баба на село и не минава вечер, без да я направя

Иван Димитров Пешев юли 9, 2022
qtltqntadmdnaj.jpg

Тази бабина манджа от село е толкова вкусна, че веднъж направите ли я, няма да се спрете, изпробвахме от Novini.store.
Това ще стане официалната ви вечеря.

А си има и преимущества – това лятно изкушение се прави изключително лесно и без особено старание.
Ето какви продукти са ви необходими:
1 кг патладжани (3 средно големи патладжана),

2 пресни тиквички,
6-7 чушки,
3-4 домата,
1 глава кромид лук,
5-6 скилидки чесън,
2 кафени чашки олио,
1 супена лъжица брашно,
1 чаена лъжичка червен пипер,
1 кафена чашка вино,
10 зърна черен пипер,
1 дафинов лист,
сол на вкус.

Само като прочете човек списъкът с толкова много зеленчуци и започва да му става вкусно.
Начин на приготвяне:

Първото нещо, което трябва да направите е да измиете и почистите зеленчуците. Нарежете патладжаните и тиквичките на кръгчета, посолете ги и ги опържете до полуготовност в половината мазнина. Изпечете чушките, обелете ги и ги почистете. След това ги нарежете на средно големи парчета.

Нарежете доматите на филийки. Подготвените зеленчуци наредете н пластове в плитка и широка тенджера, като между пластовете поставяйте ивици от скилидките чесън. Задушете лука в останалата мазнина, добавете брашното, а малко след това и червеният пипер.

Разредете запръжката с виното и две кафени чашки вода.

Прибавете зърната черен пипер и натрошения дафинов лист. Залейте ястието със соса, похлупете го плътно с капак и го задушавайте на слаб огън, докато остане на мазнина.
Поднесете го студено, много върви със сирене или с кисело мляко. Добър апетит!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Едва един процент от хората могат да открият животното в картинката
Next: Синоптичка на Нова ТВ прикова погледите на зрителите рано сутрин

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.