Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Маги Халваджиян изуми с тези думи: Ванга е изгонила баща ми, защото…
  • Новини

Маги Халваджиян изуми с тези думи: Ванга е изгонила баща ми, защото…

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
sdfvfdbvdfbgfnghnhg.png

Ванга изгонила бащата на продуцента Магърдич Халваджиян, защото той не вярвал в паранормалните й способности.

Майката на телевизионера посетила пророчицата още преди раждането му в компанията на съпруга си-куклен артист. Той обаче бил скептичен към възможностите на Ванга и не пожелал да влезе в къщата й. Балерината Юлия обаче пристъпила прага и още от вратата петричкият феномен отсякъл:

 

”Кажи на онзи арменеца, дето седи на двора отвън, да си тръгне, щом не вярва в мен. И майка ми си глътнала граматиката. Баща ми винаги имаше обяснение за тези неща. Според него майка ми е обяснила вътре, че има гадже арменец, който я чака навън и не иска да влезе.

 

Те така правят врачките: събират предварително информация и после хоп-познават”. Е щеше да е много лесно, ако беше така. Баща ми в по-късните си години много е говорил за това и викаше: Абе, аз не го разбирам това, но не мога да го отрека. Сигурно има нещо. Да, сигурно има нещо. Аз например вярвам, че не сме сами във вселената. Вярвам в извънземни..”, пише Магърдич Халваджиян в автобиографията си „Без реклами”.

 

През 2008 година той продуцира предаването „Ясновидци” по Би Ти Ви, което събираше екстрасенси, които да разрешават различни казуси. Когато отсявали кой да влезе в него, част от тях дори заплашили Маги с проклятие, ако не ги одобри за участие.

 

Шоуто, чиито водещ е вече забравеният Николай Георгиев, става толкова популярно, че румънска телевизия кани Халваджиян и екипа му да направи същото предаване и в северната ни съседка. По онова време той вече има сериозен опит зад гърба си със снимането на клипове и предавания като „Море от любов” и „Сладко отмъщение”, а брат му Джуди продуцира „Господари на ефира”. Малко след старта на „Сладко отмъщение” арменецът се запознава с Димитър Рачков, който се справя прекрасно с ролята на мутра.

”Виждах го за първи път и ми направи силно впечатление. Въобще не приличаше на комик, играеше супер сериозно”, спомня си Халваджиян.

По-късно Малин Кръстев трябва да напусне воденето на Господарите за месец, защото снима филм. Той предлага Рачков да го замести и Маги харесва воденето му и така започва възхода на актьора като телевизионер.

Продуцентът го кара да напусне Народния театър, където по онова време Митко е на щат и да се посвети изцяло на продукциите на фирмите на братята. Рачков остава плътно до Маги и днес, въпреки че след скандала между арменеца и Би Ти Ви първата частна телевизия предлага огромни възнаграждения на Митко и Мария Игнатова, за да останат на работа там.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Германци полудяха по великотърновско село, преселват се масово
Next: Водещите на БНТ се изпокараха жестоко в ефир, зрителите са в шок

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.