Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Магнатът в изгнание Ходорковски алармира! Ето какво е намислил Путин, черен сценарий за всички
  • Новини

Магнатът в изгнание Ходорковски алармира! Ето какво е намислил Путин, черен сценарий за всички

Иван Димитров Пешев май 29, 2022
hodorovskvsi.jpg

Живеещият в изгнание бивш руски петролен магнат Михаил Ходорковски призова Запада да достави тежки оръжия на Украйна, предаде ДПА.

Путин е изключително опасен и не е добре да се удовлетворяват исканията му!

„Ако украинците не получат тежки оръжия, за които настояват, те скоро ще се сражават около Киев“, предупреди той пред вестник „Билд“.

Ходорковски, който официално живее в Лондон, заяви, че западните политици са изплашени от руския президент Владимир Путин. Той ги разкритикува, че вярват, че не са във война с Русия.

„Това е много глупаво поведение“, смята Ходорковски, който заяви, че от гледна точка на Путин западните политици и западните страни са вече във война с Русия.

Преди време той даде и друго интервю:

Водя лична война с Владимир Путин от близо 20 години. Това доведе до десет години затвор в Русия и след това изгонване с предупреждение, че ме очаква доживотен затвор, ако някога се върна. Познавам ли човека, който ми причини всичко това? Мисля, че да. Ето защо гледам с отчаяние на пораженския подход на западните лидери като Джо Байдън, Еманюел Макрон и Нафтали Бенет.

Трудно ми е да преценя как се виждат действията им от техния електорат. Знам обаче добре как ги възприема Путин, седнал в края на дългата си маса. Те летят за Москва, звънят му, молят го да спре, уверяват го, че няма да се намесват и не искат той да възприема определени движения като провокация. Путин вижда всичко това като слабост, а това е изключително опасно.

Част от проблема е, че настоящите лидери на западните държави никога не са се занимавали с главорези. Техният опит и образование са свързани с взаимодействията между държавници. Принципът на поведението на тези хора е, че и двете страни правят взаимни отстъпки в интерес на своите граждани. Войната е зло за тях, а използването на сила е крайна мярка.

Не е така с Владимир Путин. Той е отгледан от КГБ, организация, която разчита на сила и незачитане на закона. Докато работи в кметството на Санкт Петербург в началото на 90-те години, той отговаря за неформалното взаимодействие на правоприлагащите органи с гангстери. Санкт Петербург по това време се възприемаше в Русия точно както Чикаго беше по време на сухия режим. Вместо контрабандно уиски гангстерите продаваха наркотици и петрол.

Времената се промениха, но начините му за решаване на проблеми останаха. Някои от разговорите между негови довереници и известни престъпници, оповестени след разследване от испанската прокуратура, ни помагат да разберем как убийството на Александър Литвиненко и отравянето на Алексей Навални и Скрипал са се случили след кимването на лидера. Подобни действия са норма в кръговете на президента, защото той е главорез по природа.

Дори след повече от 20 години на власт, придобил силен имидж и самочувствие, бандитът винаги ще си остане бандит по отношение на възприятието си сред околните. Драстична грешка е, когато гледат на него като на нормален държавник. Чуждестранните партньори на Русия не успяват да разберат кой всъщност е той.

Част от проблема е, че настоящите лидери на западните държави никога не са се занимавали с главорези.
Имам богат опит в справянето с бандити. След като прекарах десет години в руските затвори, мога да кажа, че най-опасното нещо е да им покажа някаква слабост или несигурност. Всяка стъпка към техните искания без ясна демонстрация на сила ще се възприема като слабост. Следвайки тяхната логика, ако западните страни казват, че няма да се откажат от Украйна и въпреки това правят точно това, това означава, че са слаби. И това вероятно позволява на Путин да гледа към други съседи като Естония, Латвия, Литва и Полша, които също са били част от Руската империя в миналото.

Трябва да разберете, че Путин в главата си отдавна не е във война с Украйна, а с Америка. И сега изглежда, че САЩ и НАТО ще се оттеглят. Той не е единственият главорез, който възприема ситуацията по този начин. Други бандити също гледат и чакат своя ред, докато унижението на САЩ отеква по целия свят. Приднестровието се раздвижва, Балканите отново са неспокойни, Иран атакува американски бази. В един момент САЩ и НАТО ще отмъстят, но дотогава ще бъдат измъчвани от гарвани и лешояди в различни части по света и Путин няма веднага да разбере, че отблъскването е сериозно. Навикът за безнаказаност сред главорезите не си отива толкова бързо. А това означава вероятно по-лоша, дори по-голяма война.

Може би не вярвате. Но помислете за това – Путин успя да повиши рейтинга си, когато дойде на поста, през 1999 г., с войната в Чечня. Той реши проблема с контрола на своя „временен президент“ Дмитрий Медведев, като влезе във война с Грузия през 2008 г. След като влезе във война по заповед на Путин, Медведев беше принуден да се откаже от собствената си програма за модернизация. Путин реши проблема с падането на рейтинга си през 2013-2014 г., като превзе Крим.

Сега войната в Украйна заглушава всякакви оплаквания от десетилетието на икономически упадък. Ако му бъде позволено да превземе Украйна, икономиката ще продължи да се срива в резултат на корупция и санкции. Потоп от ковчези ще се върне у дома в Русия, защото партизанската война не може да бъде спряна. Настроението на населението ще продължи да се влошава. И през 2024 г. ще има избори.

Какво ще бъде решението на Путин? Това ще бъде поредната „специална операция“. Молдова е твърде малка, така че вероятно ще бъде в балтийските държави или Полша. Освен ако Путин не бъде спрян във въздуха над Украйна, НАТО ще трябва да се бие с него на земята.

Що се отнася до ядрените оръжия, руският президент има маниакална психоза. Обсебен е от това да бъде историческа личност като Сталин. Той постави огромна статуя на княз Владимир, създателя на Русия, пред портата на Кремъл. Но не е склонен към самоубийство. Той ще използва ядрени оръжия само ако вярва, че няма да има отговор. С всеки ден, в който НАТО отхвърля забраната за полети зона над Украйна, самочувствието му расте.

Не искам страната ми да се изправи срещу НАТО в глобален конфликт, но опитът да разговаряш с главорез, без да му покажеш силата си, води точно до това.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудовищна трагедия на 29-ти май. Самолетна катастрофа с жертви рано тази сутрин
Next: До всички пенсионери, имаме важни новини за Вас на 29-ти май

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно! Голям кораб е ударен и потъва край Калиакра
  • Съпругът ми и шестнайсетгодишната ни дъщеря заминаха заедно на лятна почивка.
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Духовитата баба на Део – Даша, превърнала се в любимката на народа, влезе в дом за стари хора. Това разкри популярният й внук ексклузивно пред „България Днес“.
  • Извънредно! Йотова съобщu предu мuнутu, че България спешно трябва да…Вижте повече
  • Неочаквана вест за мистериозната Ния Темиз след убийството на Слави Бинев 😱 Мъжът й отправи молба!
  • Сестрата на Йотова преглежда пациенти и в кампанията! Д-р Тодорова е изтъкнат дерматолог
  • Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…
  • Тежка трагедия преобърна живота на синоптичката Никол Станкулова!
  • „Аз го питах „Тати, боли ли те?“ – „Малко“: Родителите на 10-годишното момче, починало в „Пирогов“, разказват какво се е случило

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.