Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мазало в центъра на София. Тела се търкалят пред Руския културен център
  • Новини

Мазало в центъра на София. Тела се търкалят пред Руския културен център

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
teteltlatlalta.jpg

Мъж легна с вързани ръце зад гърба си пред Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София в знак на протест срещу убитите цивилни в украинския град Буча.

Служители в центъра са се опитали да го изгонят от стълбите пред входа, а след това са повикали полиция. Акцията е приключила с попълнен протокол от протестиращия Давид Джамбазов.

Всичко започва малко след 9:30 в понеделник сутринта. Джамбазов решава да проведе протестна акция пред РКИЦ, който се намира на ул. „Шипка“ в центъра на София. Повод за протеста са новините от последните дни за десетки открити тела на убити цивилни по улиците на Буча, малък град в околностите на Киев, който руските войски напуснаха в края на миналата седмица. Световните медии разпространиха снимки на лежащи мъртви мъже, чиито ръце са вързани с кърпи зад гърбовете им.

„Исках да покажа какво е да има тела по улицата“, каза пред Свободна Европа Давид Джамбазов. Той нарочно избира Руския културен център като място на протест, защото „всичките снимки от освободените украински градове днес се отъждествяват с руската държава и култура“.

Протестиращият пред входа на Руския културно-информационен център.

Акцията привлича вниманието на случайни минувачи. По това време Десислава Симеонова минава с автобус оттам. „Видях, че има изложба отпред. Загледах се да видя каква е изложбата и тогава видях, че мъж лежи отпред като умрял, а ръцете му са вързани“.

Симеонова слиза на спирката, защото „веднага разпознах за какво е протестът“. Тя разказа пред Свободна Европа, че тогава от Руския културно-информационен център излизат двама мъже, които се представят за служители. Те започват да снимат протестиращия Давид Джамбазов и сестра му, която го придружава.

„Единият изблъскваше телефона от ръцете ѝ, за да спре да снима. Той заставаше на 10-15 см от лицата ни. Отвътре излязоха още служители и започнаха да ни се карат“, разказва Симеонова. Тя също започва да прави снимки.

Мъжете обясняват, че не може да се протестира на стълбите пред РКИЦ и се опитват да изблъскат Давид и сестра му на тротоара. Викат полиция, която идва бързо. И Джамбазов, и Симеонова твърдят, че полицаите са били учтиви. „Станах, попълних протокол“, казва Джамбазов.

Кадрите от Буча предизвикаха реакции по целия свят. Президентът на Украйна Володимир Зеленски нарече това „геноцид“ и обвини Русия в „умишлено клане“. Москва отрече и определи кадрите с мъртви тела за „провокация“.

Президентът на Франция Еманюел Макрон призова за нови още по-строги санкции срещу Русия.

По-рано международната правозащитна организация “Хюман райтс уоч” (HRW) съобщи, че е документирала няколко случая на военни престъпления, извършени от руски военни срещу цивилни в районите на Чернигов, Харков и Киев.

Службата на ООН за правата на човека съобщи, че цивилните жертви от началото на войната в Украйна вече са 3455. Това включва повече от 1400 убити и над 2000 ранени. Тези данни са силно консервативни и реалният брой на жертвите вероятно е по-голям, уточняват от ООН.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зеленски скочи на Меркел, тя му отговори
Next: Кирил Петков: Досега България не е имала такъв премиер като мен

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.