Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката кметица на Милица от Ергенът 2 се включи: Ще Ви кажа цялата истина за Евгени и продукцията
  • Новини

Майката кметица на Милица от Ергенът 2 се включи: Ще Ви кажа цялата истина за Евгени и продукцията

Иван Димитров Пешев март 10, 2023
sdasdkasmyasidkasdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Гордеем се с дъщеря си! Тя е много добро дете. Изключително емоционална и крехка е. Честно казано, не знаехме, че ще подари отливка на бюста си. Миличка беше приготвила оттук ракия, лютеница.

Ние не бяхме подготвени, малко се стъписахме, но така е решила, така е направила. Действително влезе с амбицията да спечели. Може би е очаквала, че това е начинът, но не се получиха нещата между нея и Евгени.“

Това споделя Йорданка Гацева – майка на Милица от „Ергенът“, пишат колегите от „България Днес“.

Кандидатката за сърцето на 33-годишния Евгени блесна още с влизането в предаването. При запознанството си с пианиста Милица от кюстендилското градче Бобов дол му подари отливка на бюста си и стихотворение, в което излива душата си. Евгени бе силно изненадан, но прие дара с усмивка.

По време на престоя си в южната ни съседка Милица неведнъж показа, че не й е приятно да се конкурира за сърцето на мъж с други жени. За съжаление на церемонията, която бе излъчена в сряда вечерта, Гацева не получи роза от Евгени.

За първи път в историята на предаването всички участнички й подариха своите цветя в знак на съпричастност и любов към нея.

 

„Не познавам лично Евгени. Видях го, когато разбрах, че Миличка ще участва. Не мога да си изкривя душата – интелигентно момче е, с високо образование. Тя е много чувствителна. Може би не трябваше толкова много да се разкрива, но това все пак е риалити шоу“, допълва Йорданка, която е и заместник-кмет на Община Бобов дол.

Именно професията на майка й притеснява Милица в самото началото и момичето дълго се чуди дали да влезе в едно от най-коментираните риалитита у нас.

„Подкрепих я! Все пак аз съм зам.-кмет на община. Притесняваше се. Застанах зад нея, защото това се случва един път в живота. Момчето е много хубаво. Викам си пък може и да ни доведе зет, въпреки че в нашето семейство музиканти няма“, допълва шеговито майката.

Цялото семейство много разчита на Милица. Едва на 14 години тя заминава за Благоевград, където да учи икономика в професионална гимназия. След това се мести в София, където следва „Бизнес администрация“. През цялото време е до близките си и им помага.

„Насочих я към икономиката, въпреки че счетоводител сигурно никога няма да я направя. Въпреки това много разчитаме на нея. Двете сме безкрайно близки. Надявам се Милица да се чувства добре, да не е притеснена, да не се страхува. А един ден искам да ми доведе зет, който да я обича. Това ми стига“, категорична е майката на Милица.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Почина български световноизвестен учен – акад. Мария Балтаджиева
Next: Диетата на Атанас Узунов стана хит – ядейки пържоли на корем, той е успял да свали 70 килограма без да спортува дори

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.