Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на убития от униформен младеж: Г-н полицай, с какво сърчице ми застреля детенцето?
  • Новини

Майката на убития от униформен младеж: Г-н полицай, с какво сърчице ми застреля детенцето?

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
sgdfhdfghjfgjfgjfg.png

“Г-н полицай, с какво сърчице ми застреля детенцето? Само това искам – в очите да ме погледнеш и да ми кажеш. Аз съм майка, която е отгледала това дете сама.

И не съм го възпитавала по този начин. И ти нямаше правото да му отнемеш живота така”. С тези думи пред Нова телевизия Мария, майка на 18-годишния младеж, застрелян от униформен при преследване с полицията, се обърна към служителя на МВР, произвел фаталния изстрел. 

Полицаят, ранил фатално крадец миналата нощ в София, е стрелял от около 100 метра, и то след предупреждения и изстрели във въздуха. Това стана ясно от брифинг на прокуратурата и столичната полиция.

„В нощта на 17 срещу 18 септември в 4 РУ е получен сигнал за извършен грабеж над две момичета от три непознати лица. Пострадалите са дали конкретно описание на извършителите и незабавно е изпратен полицейски екип.

По-късно постъпва нов сигнал в близост до бул. „Черни връх”. Екипът предприема действия по издирване и установява, че лицата се качват в автобус.

Успяват да спрат превозното средство и залавят едното лице в автобуса и две, които се опитват да избягат. Единият полицай тръгва след бягащите и предупреждава няколко пъти, че ще стреля.

 Възпроизведени са два контролни изстрела, след което същият служител стреля по бягащото лице. Установява, че лицето е простреляно и не се чака линейка – полицейският автомобил и го откарва в болница „Токуда”. Лекарите установяват, че лицето е починало“. Това каза директорът на СДВР Любомир Николов.

„Искам да заявя, че полицаят, възпроизвел изстрела, е награждаван безупречен служител със седем години стаж в МВР, на 33 г. Във връзка със заловените лица мога да кажа, че това са наши стари познайници. Установихме, че те са извършители на множество грабежи. При нападенията са използвали метални и гумени бухалки, за да наранят жертвите си”, каза още Николов.

„Софийската градска прокуратура е получила сигнал от МВР за причинена смърт на мъж по време на полицейска операция. Наш служител е извършил незабавните следствени действия. Иззети са три гилзи.

На 100 м от тях е имало следи от кръв. Но има възможност изстрелът да е попаднал в тялото на починалото момче от рикошет.

Извършено е освидетелстване на двама полицейски служители, при което са иззети обтривки от двете им ръце, както и униформеното им облекло. Пробите на униформените за наркотици и алкохол са отрицателни”, заяви Христо Кръстев, заместник-градски прокурор на София. Той добави, че са установени частични видеозаписи от момента на стрелбата.

„На един от видеозаписите се вижда, че полицейският служител, спира и заема поза за произвеждане на изстрел. Той не тича и не произвежда хаотично изстрели”, посочи заместник-градският прокурор на София Христо Кръстев. И допълни, че има още неразпитани свидетели.

„Данните за произведените изстрели са от полицейски служител от мъжки пол, не от женски пол. Дали ще бъдат повдигнати обвинения ще се прецени, след като се съберат доказателства. Тук всеки един малък детайл може да промени заключението”, посочи Кръстев.

„Наред със следственото дело, СДВР извършва и вътрешна проверка, която ще уточни всички факти и обстоятелства. Нямаме категорични данни каква е входната рана на пострадалия – дали е в гръб, или в предната част на тялото”, добави Николов.

По неофициална информация полицаят носил у себе си и личното, и служебното си оръжие. Пред следствието той разказал, че е стрелял със служебния пистолет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Парите идват: 547 лева накуп за хиляди българи, Асен Василев нареди
Next: Извънредно: Тежко меле блокира АМ Струма, страшно е!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.