Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката ще бъде вашият ангел-хранител! И когато вече я няма, запомнете тези думи
  • Новини

Майката ще бъде вашият ангел-хранител! И когато вече я няма, запомнете тези думи

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
erhhfhdfshfd.png

Майчината любов ни води през живота и ни защитава от всички беди. Майката винаги е до теб, дори когато вече не е физически на този свят. Никой не обича като майката и никой не може да прощава и разбира като нея. Любовта й е безусловна и не изисква доказателства.

Любовта на майката към нейното дете обвързва завинаги две души и две тела. Любовта й се ражда в момента, когато в нея грее светлината на един малък живот. Тя го обича повече от всеки друг на света. За една майка нейното дете е най-важното нещо на света.

Тя е способна да пожертва живота, кариерата и амбициите си за детето си. Нейната любов е извън времето и пространството и за нея няма пречки. Майката е тази, която ще подкрепи детето си във всички ситуации. Тя не очаква благодарност за всичко, което прави за детето си.

 

Никоя жена не може да познае истинската сила на любовта, докато не осъзнае себе си в ролята на майка. Само майката знае как да се грижи, защитава и обича безусловно. Майката е най-големият поддръжник и най-искреният приятел.

Денят, в който загубите или сте загубили майка си, ще бъде или вече е бил най-лошият и най-тъжният ден в живота ви. Когато майката си отиде, всичко ще се промени завинаги. Ще започнете да усещате нещо, което дори не сте подозирали, че съществува. Ще мислите за нещо, което не ви е хрумвало досега. Ще бъдете изненадани от това, което не сте забелязвали досега.

 

Нещо съвсем ново ще се случи в живота ви и ще разбие сърцето ви. Без значение на колко години сте, ще почувствате, че майка ви липсва на тази Земя. Ще осъзнаете колко важна и скъпа е била тя за вас. Колко много си я обичали, как сте изживели нейното присъствие и любов. И само когато загубите най-скъпия човек, една мисъл буквално ще ви парализира: “Къде е тя сега, в кой свят?”

 

Едно ще ви кажа: при вас е! Въпреки че изглежда невероятно, но майката винаги е с вас. Тя завинаги остава вашият ангел пазител, който никога не си тръгва и никога не забравя. Невъзможно е да повярвате, но можете да се съгласите, че все още усещате аромата и присъствието й, въпреки че тя вече не е на този свят.

Може да не можете да я прегърнете или да й се обадите, но тя винаги ще бъде до вас. Понякога сърцето ви просто ще изпее думите на истинското щастие и ще каже “мамо”, въпреки че тя отдавна си е отишла.

Дни, месеци и години ще се чудите дали тя знае колко много сте я обичали, колко ви липсва, колко много означава за вас… Всеки ден вината, че не сте й казвали, че я обичате повече, ще ви изяжда и никога няма да е достатъчно. Минутите ще минават като дни. Дните ще са като години.

Времето ще спре, в плен на непоносима болка. Защото точно това се случва, когато най-скъпият човек на света си отиде от живота ни – нашата майка…

Ще ти липсват нейните обаждания, цветът на гласа й, усмивката й, докосването й… А въпросите ще идват и ще те измъчват с тежестта си: „Липсвам ли й? — Каза ли ми всичко, което искаше? „Говорихме ли всичко важно и смислено?

Времето не лекува тези рани. И знаете ли защо? Защото спомените за майката никога не избледняват. Тогава ще разбереш, че майката е винаги с теб. Тя винаги ще те обича. Винаги ще бъде там, защото душите ви са свързани завинаги. Това е завет, по-силен от смъртта. Тази любов е самият живот.

Continue Reading

Previous: Едногодишно дете почина, след като баба му го забрави в колата и отиде на работа
Next: Закопчаха Гринго на Софка след див екшън в Айтос

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.