Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка на три деца била хваната да краде продукти. Тогава полицаите направили нещо неочаквано
  • Новини

Майка на три деца била хваната да краде продукти. Тогава полицаите направили нещо неочаквано

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
hgfdghnbgdsgw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Какво бихте направили, ако децата ви бяха гладни и нямаше кого да помолите за помощ? Майка на три деца била в тази ужасна ситуация. Тя нямала друг избор, освен да открадне храна от магазина.

Тереза ​​Уест очаквала всичко друго, но не и такава реакция от местната полиция.

В началото на ноември Кийт Брадшоу и Кандис Спрагинс, полицаи от Хилсбъро, получават сигнал, че е извършена кражба в магазина за хранителни стоки Food Lion Те получили от магазина регистрационния номер на колата на жената.

Когато служителите се появли в дома на Тереза Уест, те разкрили сърцераздирателна история. И разбрали защо го е направила.

На майката й било трудно да свързва двата края за нея и трите й деца и те били останали без храна в продължение на три дни.

През сълзи майката по-късно обяснява, че е търсела помощ от всеки, от дори от църкви, но „…никой не ни даде нищо. Нямахме нищо“.

Тъй като нямала къде другаде да се обърне, Уест посетила магазина за хранителни стоки и взе това, което не можела да си позволи. Тя признала, че е взела храна на стойност около 36 долара.

„Трябваше да изляза и да открадна храна и това е отчайващо и съжалявам, че направих това, което направих, но децата ми бяха гладни“, казва тя.

Двамата полицаи се огледали и бързо разбрали, че тя казва истината.

„Отворих хладилника и беше напълно празен. Мисля, че имаше една малка опаковка сирене в него – казва Брадшоу.

Полицаите решили, че е редно да помогнат на жената.

Полицаите отишли до магазина за хранителни стоки и похарчили 140 долара от собствените си пари за хранителни стоки за Уест и децата й и се върнали в дома й с две коли, натоварени с храна.

Семейството било снабдено с всички необходими стоки: месо, зеленчуци и плодове, зърнени храни и др. За някои това не е нищо особено, но това, което означавало за едно бедно семейство, не може да се опише с думи!

Брадшоу казва, че за тях това е просто едно добро дело, но за майката е много повече.

„Любимият ми стих е Матей 23:24, „Когато бях гладен, ти ме нахрани“, казва полицаят.

Полицейското управление в Хилсбъро пише: „Първо, ние сме хора с душа, а след това сме полицаи. Често проявяваме състрадание. Капитан Брадшоу и офицер Спрагинс трябва да бъдат похвалени.“

Полицейското управление в Хилсбъро заяви, че ще продължи да помага на Уест да намери подкрепата, от която се нуждае, от местни нестопански организации.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българи, които се опариха с немалко пари, предупредиха как тънко-тънко са ги ощавили със скрити такси
Next: Жена му умряла от рак, а след 2 години той получил от нея знак

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.