Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка на 6-годишно момче: Уча сина си, че домакинската работа не е само за жената
  • Новини

Майка на 6-годишно момче: Уча сина си, че домакинската работа не е само за жената

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
ashdffghfghtr.jpg

Майка на две деца публикува пост във фейсбук, в който описва как 6-годишният й син й помага в домакинската работа.

„Уча сина си да готви и да върши домакинска работа. Защо? Защото домакинската работа не е само за жени.“

Това написа майката на две деца Никол Паулун от Монро, Мичиган за домашните задължения и отглеждането на деца. Публикацията е придружена от снимки на нейния 6-годишен син Лайл, който пере, чисти къщата, зарежда съдомиялната машина и готви на печката.

„Синът ми никога няма да бъде твърде „мъжествен“, за да готви или да върши домакинска работа.“ Като самотна майка Полун иска нейният син Лайл да бъде „някой, който е самодостатъчен и който не се смята за мързелив“, казва тя по-късно пред ABC News.

Майката получила много похвали за опита си да унищожи стереотипите за неравенството между половете, но също получила критики за това, че третира отглеждането на децата като „роби“.

„Уча сина си да готви и да върши домакинска работа. Защо? Защото домакинската работа не е само за жени. Защото един ден той може да бъде сингъл мъж, живеещ сам, който всъщност ще знае как да пере и да не яде навън всяка вечер.

Защото един ден той може да иска да впечатли близък човек с ястие, приготвено от собствените му ръце. Защото един ден, когато има деца и съпруга, той ще трябва да даде своя справедлив дял в домакинството.

Защото живея сред поколение от хора, които се оплакват, че училището не ни е научило как да готвим, да перем, да връзваме вратовръзка или да плащаме данъци. Защото обучението на сина ми как да прави тези неща и да бъде продуктивен член на обществото, както навън така и вкъщи, започва с МЕН.

Защото е добре да оставиш детето си да бъде дете, но все пак да го учиш на житейски уроци, докато расте. Синът ми никога няма да бъде твърде „мъжествен“, за да готви или да върши домакинска работа.

Той ще бъде тип мъж който може да влезе вътре след като е сменил гумата, за да провери дали е готово печеното. Който може правилно да сортира прането си и да коси тревата. Запомнете, родители – мъж, който смята, че не трябва да готви или да върши домакинска работа, някога е бил момче, което никога не е било възпитано добре“.

Публикацията й станала популярна и самотната майка впоследствие добавя, че след като едногодишната й дъщеря порасне достатъчно, ще научи и нея на същите „мъжки“ и „женски“ умения, които е усвоила през годините.

„Те са отгледани, като ме гледат да правя и двете, тъй като съм самотна майка“, обяснява жената.

Паулун може да изглежда като строга майка, но уточнява, че все пак оставя децата си да ссе забавляват. Тя също така публикува снимка на сина си Лайл, който играе видеоигри – след като приключи със задълженията си, разбира се.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любена отрече да познава бившия си съпруг Пепи Еврото
Next: Ники Кънчев вече няма да е водещ в NOVA телевизия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.