Цитаат на английския поет от 17-ти век Джордж Хърбърт гласи: „Една добра майка струва колкото сто учители“. В случая тази майка струва дори колкото хиляда учители.
На 21 юли 1988 г., малко след раждането на Дин, майка му Зоу Хонгян била шокирана, когато лекарят й казал, че няма голяма полза от спасяването на бебето – че то ще бъде умствено увредено или парализирано.
Съпругът й казал, че ще се откажат от бебето, защото Дин ще направи живота им нещастен – думи, които нараняват Зоу дълбоко.
Лекарите също ги съветвали да не поемат такъв товар и просто да оставят бебето в болницата. Зоу обаче била решена да не изоставя детето си. За съжаление, изправен пред трудностите, съпругът на жената се пречупил. Той просто напуснал семейството. Зоу започнала сама да гледа момчето, което нарекла Дин Джън.
Поради усложнения при раждане, Дин е диагностициран с церебрална парализа, нелечимо и инвалидизиращо вродено заболяване.
Лекарите казали на Зоу, че е „безполезно“ да задържат бебето, тъй като то ще израсне само с увреждания или с нисък интелект. Но с решителност, отдаденост и неумолима любов към сина си, Зоу твърдо решава да спаси момчето си.
„От всички увреждания най-много се страхувах, че Дин Джън ще бъде с умствени увреждания“, спомня си Зоу.
Когато момчето било на по-малко от 100 дни, Зоу започва да го води в болницата за традиционна китайска медицина в провинция Хубей, за да провери интелигентността му.
След продължително лечение, след като момчето навършило 1 година, лекарят казал, че нивото на интелигентност на Динг е нормално.
„Нищо не беше по-успокояващо от новината, че скъпото ми момче има нормален интелект“, казва Зоу.
Въпреки това, поради увредените двигателни неврони в малкия мозък, Дин имал големи затруднения с физическите дейности. Той не можел да държи неща до 1-годишна възраст; научил се да стои на 2-годишна възраст, да ходи на 3 и да скача на 6. Но майка му вдъхнала постоянство в сина си и никога не му позволила да се откаже.
Дин се нуждаел от масаж три пъти седмично, струващ пет юана (около 70 цента) на сесия. Но месечната заплата на Зоу като учител била малко над 100 юана през 90-те години и тя нямала застраховка, покриваща рехабилитацията на Дин.
Семейството живеело в стая под 20 квадрата. Когато валяло, слагали на леглото легени и кофи, за да се събират дъждовните капки. За да изкарва прехраната си и да лекува болестта на Динг, Зоу работела на непълен работен ден, включително продавала застраховки след работа в продължение на пет години.
Лекар от болницата казва: „Започнах да лекувам Дин Джън, когато той беше на по-малко от 1 година и страдаше от тежка церебрална парализа“.
„Заради това, че майка му обърна специално внимание на болестта му, заведе го в нашата болница за лечение в много ранна възраст и продължи лечението му без прекъсване повече от 10 години, той успя да се възстанови до толкова голяма степен. Ранното и продължително лечение на мозъчно заболяване пациенти с парализа е от решаващо значение.“
Дин пък казва: „Майка ми се подложи на огромни трудности, за да ме възпита. Когато бях малък, веднъж се натъкнахме на обилен сняг, докато тя ме караше с колело до болницата за масаж. Изведнъж колелото падна в калта. майка ми ми помогна да стана, колелотопадна; когато тя вдигна колелото, паднах аз. Когато стигнахме до болницата, и двамата бяхме покрити с кал.“
Динг споделя, че дори лекарят е бил трогнат от упоритостта на Зоу.
„Моментите, в които детето ми се изправи, проходи и ме нарече „мамо“ за първи път, са най-щастливите в живота ми“, казва Зоу. „Беше като да получиш подарък от небето. Чувствам се щастлива майка.“
Зоу опитала всичко възможно, за да помогне на Динг да преодолее всички препятствия, създадени от недъга му.
Дин имал трудности с държането на писалка. Зоу го научила да рисува някои фигури с химикалки с дебел корпус, като държала ръката му, а след това постепенно преминал към тънки химикалки.
Въпреки че Дин бил слаб във физическите движения, той започнал да се учи да чете от майка си на 1-годишна възраст и знаел повече от 100 китайски йероглифа преди да навърши 2 години.
Благодарение на на майка си, Дин, който бил смятан за умствено изостанал, през 2018 г. е приет в Юридическия факултет на Харвард.
Мама, разбира се, е изключително горда с детето си. Тя успяла да осигури щастлив живот на дете с такава ужасна диагноза. А синът й ще й бъде вечно благодарен.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: