Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка пред спешен кабинет: Беше като филм на ужасите
  • Новини

Майка пред спешен кабинет: Беше като филм на ужасите

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
ssahpasodasdsa.png

Всички искат само пари, а не се дава никакво внимание, каза Теодора Йорданова

„Бях подготвена какво ни очаква, но наистина беше като филм на ужасите. Опашки от кашлящи, болни деца“. Това разказа пред БНР Теодора Йорданова, която на Коледа е търсила спешна лекарска помощ за 6-годишната си дъщеря.

В двата часа, в които бяхме в болницата в опит да бъде прегледано детето, липсваше каквато и да е организация, посочи майката в интервю за предаването „Преди всички“. По думите ѝ голяма част от децата дори са били препращани от охраната. Почувствах се виновна затова, че детето ми е болно, каза Йорданова. Тя разказа за отчаянието, което е видяла в родителите в болницата.

В крайна сметка детето е прегледано в частно заведение. Всички искат само пари, а не се дава никакво внимание, каза тя.

Не изпускай тези оферти:

„Страх ме е какво се случва. Всяка майка знае, че почти не остана болница, в която да не се плаща, дори за дете“, коментира майката.

Гледката беше страшна, добави бащата на детето Боян Трендафилов. Постоянно прииждаха нови пациенти, във фойаето беше пълно с болни деца, добави той.

Имаше 3 – 4 бебета с температура и кашлица, които докторът ги подмина, посочи още бащата и разказа как хората са звънели по телефоните в опит да намерят помощ, но без успех.

Много малко са нормалните неща в системата на здравеопазването в България, изказа мнението си д-р Николай Христов, който практикува във Варна.

Пациентите не знаят къде да търсят помощ, посочи той и добави, че хората трябва да се интересуват с кой лекар или медицински център работи личният лекар и да знаят къде да отидат в спешни ситуации през почивните дни.

Масово е тази незаинтересованост, смята той. Когато стане проблем, се чудят какво да направят, добави д-р Христов и добави, че пациентът има отговорност.

Според него друг проблем е, че 90% от случаите в спешните кабинети са за неспешни случаи.

Има много проблеми в организацията на спешната помощ, призна докторът. Българинът е свикнал вечно някой да се грижи за него, изказа мнението си той. Според него липсва пациентска култура.

По думите му тази година е имало голям интерес към противогрипните ваксини. Младите хора обаче подминаха профилактиката, добави той.

Самолечението с антибиотици в България е много разпространено и това е много тежък проблем с тежки последици, констатира докторът.

Според него системата на здравеопазването в този си вид загива. Националната стратегия за здравеопазване е едно недоносче, което ще ликвидира и малкото позитивни неща в системата, смята още д-р Николай Христов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Крадец се настани в необитаема вила за 10 дни и изпи всичката домашна ракия на собственика
Next: Слагам 2 зелеви листа в сутиена вечер, а на сутринта не спирам да благодаря!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.