Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка сподели, че 3 годишният ѝ син е бил осакатен в детската ясла, а никой не знае как?
  • Новини

Майка сподели, че 3 годишният ѝ син е бил осакатен в детската ясла, а никой не знае как?

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
qreafefsdgdgd.png

На снимката виждате майката на 3 годишният Берат – Бирджим Емин. Тя застана пред медиите, за да разкаже как е взела детето си от ясла със счупено краче на две места. Случаят е от ясла в детската градина „Максим Горки“ в град Кърджали.

Майката споделя, че на детенцето ѝ са направени две операции към момента, но най-големият кошмар те първа предстои за семейството.

В разказа си майката споделя, че първоначалната дата е 19 април, когато оставя сутринта детето си и отива на работа – тя работи във фризьорски салон. Малко след като е започнала работа, получава обаждане от сестрите в яслата, които ѝ съобщили, че детето играело на пода и изведнъж заплакало силно. Споделили, че крачето на детето е подуто и зачервено, в отговор майката попитала за подробности, но ѝ казали, че нямало нищо сериозно.

Жената веднага оставя работата си и всичко, което правила в момента, качва се на колата си и отива в детската ясла. Там вижда детенцето си, което лежи на дивана и плаче неутешимо. Медицинските сестри от яслата, които се грижат за децата там, казали, че са го преместили.

Майката започнала да задава въпроси – попитала дали синът ѝ е паднал, отговорили, че не е. Описали цялата ситуация, че детето просто си играело, при което дори имало вероятност да е бил ухапан от насекомо.

И докато се прави предложение да се извика линейка за детето, една от сестрите категорично забранява това да се случи, под предлог, че останалите деца ще се изплашат от линейката.
Бирджан продължава с това, че е е извадила личния си телефон и в опит да звънне на 112, телефонът ѝ бил отнет от сестрите. Майката грабва детето си, качва го в личния автомобил и го кара към болницата.

От яслата до болницата детето не е спирало да плаче, не е позволявало да бъде докосвано. В момента, в който са го видели от Спешна Помощ, са казали, че детето има счупен крак. Направена му е снимка, която показва ясно как лявата бедрена кост на детенцето е счупена на две места и при това е разместена.

Майката не е сигурна как се е разместила, може тя да е отговорна докато го е носила към болницата, а може и сестрите, които са го принесли на дивана.
От болницата ѝ съобщават, че трябва спешно да се отпътува за Пловдив, тъй като е необходима операция, а в Кърджали няма детски анестезиолог. Крачето на детето е обездвижено преди да се качи на линейка и да се тръгне за Пловдив.

Трите сестри не спирали да звънят на мобилния на майката, докато тя и Берат пътуват към Пловдив, искали информация какво се случва.

Майката споделя, че нейното детенце е отказвало и да говори, дори седмици след инцидента, едва наскоро е започнал да казва някоя и друга думичка.

Лекарите в Пловдив когато видели състоянието на момченцето попитали какво точно се е случило, тъй като за първи път виждали подобен случай с дете.

Те категорично обяснили, че за да се стигне до такова състояние, или детето е паднало от много високо или е било ударено силно.

Операцията на 3 годишното детенце продължила малко над 3 часа. Поставена му била планка и трябвало в продължение на поне 60 дни да стои обездвижено.

По време на възстановяването на детето, лекарите поддържали постоянна връзка с майката, казвали ѝ какво трябва да прави. На всеки две седмици били на контролен преглед.
Дошъл и моментът, в който Берат трябваше да стъпи на крачето си.

Бирджан сподели, че когато е трябвало да стъпи, детенцето и е забравило да ходи, учело се наново да пази равновесие.
Последвала втора операция, за да бъде премахната планката от крачето.

Загрижената майка споделя, че се е срещнала с трите медицински сестри, които трябвало да се грижат за 15 деца в яслата, за да разбере какво се е случило точно със сина ѝ.
Те от своя страна признали, че не са видели какво точно е станало, което довежда до мисълта, че децата са били оставени без надзор. Бирджан споделя, че освен трите сестри, е имало и други ве на кабинет, както и една леличка.

Медицинските сестри се оправдали, че едната по това време мерила температура, другата гледала към коридора, имало деца в тоалетната, а третата се намирала в гардеробната.
Същите дори предложили пари, изказали желание да покрият разходите, които семейството е направило. Майката осъжда това действие като цинично и коментира, че дори и милион да ѝ предложат, не би се съгласила, тъй като става въпрос за здравето на детето ѝ.

Жената подозира, че сестрите крият нещо от нея, тъй като са започнали да се разминават в обясненията, които са давали. Чуди се как така нито една от трите не е видяла каквото и да било.
Бирджан решава да подаде жалби към прокуратурата, както и към община Кърджали, заради трите медицински сестри.

От медия 24часа.бг са потърсили трите медицински сестри за коментар, но те категорично отказали да застанат пред медията и да разкажат какво се е случило. Мотивът им бил, че каквото имали да казват, са го направили пред разследващите.

Кметът на община Кърджали коментира, че е назначена комисия, която е извършила пълна проверка по случая. Също така е изготвен и доклад. От общината се надяват да се установи причината за случилото се с три годишното момченце.

Образувано е и досъдебно производство.

Майката има надежда, че институциите ще стигнат до край и ще разберат какво се е случило с детето ѝ.

Към момента крачето на нейният син е изкривено настрани, за съжаление е и по-късо от здравото. Майката твърди, че това се е случило заради планката, която му била поставена.
Семейството на детето се опасява, че освен физическите травми, детето ще трябва да преодолее и психическите такива.

Семейството е водило разговори с един от водещите ортопеди на територията на Турция, предстои им преглед в болница в град Одрин. Майката споделя, че от разговорите, които са провели, става ясно, че трябва да бъде извършена още една операция на детето.

Тя е категорична, че въпреки, че ги очаква едно дълго и много скъпо лечение, не може да остави детето си в положението, в което е в момента.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Димитър Димитров: Във фирмата ми се работи 6,5 часа на ден с 2 месеца платен отпуск – хората трябва да са щастливи
Next: Блокираните край Ахтопол туристи не са на себе си след тази вест

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.