Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майчина саможертва. Когато й дали избор, или тя, или бебето, тя не се замислила за секунда
  • Новини

Майчина саможертва. Когато й дали избор, или тя, или бебето, тя не се замислила за секунда

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2023
asdvcbcvbdfgdg.png

Синът на Кариса Бугал трябвало да се роди здрав и силен – но с помощта на цезарово сечение. Нищо не предвещавало проблеми, докато лекарите не съобщили за усложнение – емболия на околоплодната течност. Това се случва много рядко – при около една на 80-100 хиляди родилки.

Усложнението води до фатален изход – както за майката, така и за бебето. Когато амниотичната течност навлезе в кръвта на жената, лекарите трябва да действат много бързо и рядко майката и бебето биват спасени…

Майката можела да избере маршрут, който да спаси живота й, но в крайна сметка тя решила да спаси неродения й син. 34-годишната жена от Колорадо починала малко след раждането на Деклан Джей, след като получи рядка емболия на околоплодната течност.

Лекарите нямали представа, че нещо не е наред, докато сърдечният ритъм на бебето не спаднал по време на раждането.

Бугал претърпяла емболия на околоплодната течност по време на раждането на второто си дете. Състоянието възниква, когато защитната течност около бебето по време на бременност отиде в останалата част от тялото на майката.

Ето защо направо на операционната маса Кариса била изправена пред труден избор – или трябвало спешно цезарово сечение, или шансът за бебето бил малък.

Продължаване на цезаровото сечение с упойка най-вероятно щяло да я убие. Но продължаването на операцията без анестезия означавала много вероятна смъртна присъда за бебето.

Без забавяне майката се съгласила на упойката. Така Кариса пожертвала собствения си живот заради сина си!

След раждането момичето едва имало време да попита за здравето на малкия Деклан и теглото му. Тогава силите й най-накрая я напуснали и тя починала.

 

„Тя дойде в болницата, за да бъде майка, и направи това, което трябваше да направи“, казва сестрата на починалата родилка.

Дори лекарите били изумени от решителността и спокойствието на Кариса. Някой ден Деклан ще попита баща си за съдбата на майка си и той със сигурност ще отговори, че майка му е извършила истински подвиг … с цената на собствения си живот и в името на продължението на нов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Аномалия с пенсиите на 177 хиляди българи сред преизчислението
Next: На колко процента трябва да зареждате батерията на смартфона си?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.