Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Малко преди убийството: Ето какво е направила охраната на Алексей Петров
  • Новини

Малко преди убийството: Ето какво е направила охраната на Алексей Петров

Иван Димитров Пешев август 21, 2023
qgsdgfdgdsgd.png

“Заплахата към Алексей Петров стои от повече от 10 години, вероятно е бил приел, че е отминала и нещата са от само себе си решени, но очевидно не е така.

Ако той някога е поел определен ангажимент пред голям криминален авторитет и не е изпълнил задълженията си, в този свят не се приемат извинения и не се връщат пари.

 

Разследващите трябва да тръгнат от информацията, която са получили от него по време на първите два атентата. Вероятно е споделил откъде очаква тази атака.

Не допускам, че ще се стигне до поръчителя, всичко е направено много професионално“, това каза адвокат Людмил Рангелов.

По думите му едва ли ще се намери и гилза. “Показните разстрели се случват постоянно, мутренските години не са си отивали“, посочи той в сутрешния блок на Nova News.

Относно казуса “Дебора” адвокатът сподели, че не се знае по какви критерии съдебните медици в Пловдив са определили черепно-мозъчната травма временна опасност за живота.

“Необходимо е да се установи безсъзнание, за да се определи средна телесна повреда. Необходимо е да се установи дали има обезобразяване. Това са няколко средни телесни повреди, за които е предвидено наказание до 6 години затвор”, обясни Рангелов.

Бившият шеф на НСО ген. Тодор Коджейков смята, че при покушението срещу Петров охраната е била вероятно помолена да се отдалечи.

 

“Това се случва, ако охраняваното лице иска да проведе разговор, да бъде сам. Тогава налага на охраната рестриктивни мерки, свързани с неговото спокойствие, това е нормално.

 

Колкото и добре да се пази едно лице, ако не се спазват закономерностите в охранителната дейност, ще се получи пробойна. В службите работят големи професионалнисти и не вярвам някой да е пропуснал информация, ако е имало такава”, обясни той.

Според него хидрошоковите патрони са с кухи върхове и приемат формата на гъба при съприкосновение с тялото на човек.

“Могат да се купят във всеки един оръжеен магазин, не е строго секретен патрон, направен в лаборатория. Когато влезе в тялото се сплесква и намалява скоростта си, нанася сериозни поражения. Навиците му са следени дълго време”, заяви Коджейков.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кауфланд с важно съобщение до клиентите: Не можем да
Next: Роскосмос обясни защо Луна-25 се разби в Луната

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.