Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мама Блага от Бригада нов дом има нужда от помощ
  • Новини

Мама Блага от Бригада нов дом има нужда от помощ

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
vasdvfdsvsfdbvfgbgfb.png

Още едно щастливо семейство остави зад гърба си „Бригада нов дом“.

Освен момчетата, които дойдоха да оправям дома, тук са и едни ваши много близки приятели, които ни подадоха ръка в точния момент, обърна се Мария към Блага като посочи хората, които са били до нея и са й помагали. Това са доброволците от „Подай ръка“, които и направиха връзката на семейството с предаването. Те са се грижили за нея досега и са й помагали да си стъпи на краката.

 

Помогнаха ми много в най-трудните за мен моменти. Платиха ми сметките, помогнаха с храна и финансово за да можем да живеем.

Те продължават и досега да се грижат за семейството и да стоят близо до тях.

Преди няколко месеца, екипът ни, съвместно с невероятните магьосници от “Бригада нов дом”, успяхме да дарим нов живот на самотната майка и нейната дъщеря.
За Блага и Яни, отборът ни се грижи вече повече от година.
Блага страда от множествена склероза, тежка диагноза, заради която Блага често остава без работа.
След като мъжа й я изоставя, я заробва и с кредити и задължения, с които тя трябва да се справя сама.
Днес, Блага все още има нужда от подкрепа.
Заради диагнозата си, бива уволнена от последната си работа.
В момента си търси нова работа, като е работила като охрана в търговски обекти, има диплома за завършени курсове за масажист и може и това да работи.
Има нужда от средства за рехабилитация, за да я продължи.
Влияе и много успешно и трябва да продължи с нея.
А, малката принцеса Яни вече носи 28 номер обувки, а не 27 и събираме обувчици за нея.

 

Момчетата от бригадата направиха всичко за да получат тези две дами нормални условия за живот и най-вече детето получи мечтаната детска стая.

Сякаш не съм в моя дом, а съм на гости, бе първата реакция на Блага когато видя обновения си дом.

Аз не съм бебе, сподели и малката, аз съм голяма и мага да спя тук.

 

Цялата история трогна както винаги зрителите.

Момчетата от бригада Нов дом и Мария,бъдете живи и здравии изобилно благословени!Бог да дари майката със здраве,сили и енергия за да може да се грижи за малката принцеса. Бог да ги закриля!????????❤️

Да, плаках много! От безсилие и от яд на докторите, неуспели да поставят диагнозата толкова години!

Вие сте вълшебници от Бригада нов домБог да Ви пази и благословия здраве щастие и любов в семействата Ви

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спира да вали чак на този ден обяви професор Рачев по БТВ
Next: Собственици от Брестник: Изкупуват ни черешите по 8 лв., продават ги в Пловдив за 30

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.