„Мама каза — вече няма да живееш на мой гръб!“ — гордо заяви мъжът, който година и половина живя за моя сметка
Госпожа Марго Дюпон се появи в събота сутринта — без никакво предупреждение, с три чанти и с изражението на човек, убеден, че е дошъл да спасява положението. Клер отвори вратата след нощна смяна: зачервени от умора очи, разрошена коса, едва стоеше на крака. Свекървата я огледа със студен, оценяващ поглед.
— Още ли си в леглото? Вече е десет, — хвърли тя, влизайки в коридора. — Томас, сине, дойдох!
*
Томас излезе от стаята с намачкана тениска и анцуг. Вече година и половина прекарваше дните си на дивана, разглеждайки обяви за работа и въздишайки, че няма достойни предложения. Но щом видя майка си, веднага се изправи.
Клер го забеляза мигновено — и нещо болезнено я проряза отвътре.
— Мамо, защо толкова рано? — проточи той, с ясно доловимо удоволствие в гласа.
Той се радваше на идването ѝ. Много.
Марго Дюпон влезе в кухнята, подреди колбаси, сирене и хлебчета на масата. Отвори хладилника и недоволно сви устни.
— Клер, тук е пълен хаос. Един мъж трябва да се прибира в чист дом, а не в това…
Клер мълчеше. Стоеше до прозореца, стискайки чаша със студено кафе. Предната вечер беше мила подовете до късно, после тичаше на нощна смяна. А сега — отново упреци.
— Мамо, реших нещо, — Томас седна на масата и захапа сандвич. — Клер се е отпуснала. Щом печели пари, мисли, че може да командва. Вчера ми нареди да сготвя борш. Представяш ли си?
*
Марго Дюпон вдигна ръце.
— Томас, ти си стопанинът в този дом! Как го търпиш?
Клер остави чашата на перваза и се обърна.
— Томас, да ти напомня ли кой плаща този апартамент вече година и половина? Сметките? Твоята кола?
Той дори не трепна. Напротив — изпъчи се.
— Мама каза — вече няма да живееш за моя сметка! — изстреля той с гордост. — Стига си ме унижавала с парите си!
Клер замръзна.
После бавно се усмихна.
— За твоя сметка?.. — тихо попита тя. — Сериозно ли говориш?
В този момент Томас рязко дръпна стола, изправи се и направи крачка към нея.
*
Клер не отстъпи. Не повиши тон. Просто го погледна спокойно — сякаш за първи път виждаше пред себе си възрастен мъж, а не човек, когото години наред е издържала.
— Добре, — каза тя след кратка пауза. — Нека изясним нещата.
— Точно така! — намеси се Марго Дюпон. — Пак пари, сметки, упреци.
— Именно, — спокойно отвърна Клер. — Защото тук не става дума за гордост, а за факти.
Тя постави папка на масата.
— Договорът за наем е на мое име. Всички разходи плащам аз. Храната — също. Застраховката на колата — пак аз. Вече година и половина.
Томас пребледня.
*
— Нарочно ли си го подготвила?
— Не, — поклати глава Клер. — Просто ми писна да се преструвам, че всичко е наред.
Марго Дюпон стисна устни.
— Жената трябва да подкрепя мъжа си, а не да го унижава с цифри!
— Подкрепях го, — тихо каза Клер. — Докато той лежеше на дивана и чакаше животът сам да се подреди.
Тя извади ключовете и ги остави до папката.
— Това са ключовете за колата. От днес нататък сам ще си я плащаш.
— Нямаш право! — избухна Томас. — Мамо!
— Имам, — спокойно отвърна Клер. — Защото това е моят живот и това са моите пари.
Тя го погледна право в очите.
— Имаш два часа да си събереш нещата. Можеш да отидеш при майка си.
— Ще съжаляваш, — изсъска той. — Мислиш ли, че без мен ще ти е по-лесно?
*
Клер се усмихна за първи път.
— По-лесно от това да бъда портфейл на възрастен мъж? Определено.
След два часа вратата се затвори. Томас си тръгна заедно с Марго Дюпон — без триумф, без увереност.
Клер остана сама. В апартамента беше тихо.
Тя си наля прясно кафе и го изпи горещо.
Без упреци.
Без чужди заповеди.
И за първи път от дълго време почувства спокойствие — защото тази събота не беше краят на едно семейство, а началото на нейния собствен живот.