Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мама прави лютеницата с тази мързелива рецепта – става супер вкусна и не можем да й се наситим
  • Новини

Мама прави лютеницата с тази мързелива рецепта – става супер вкусна и не можем да й се наситим

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
mamnanasnrasirkasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Днес ще ви предложим една рецепта за мързелива лютеница. Няма да ви се налага да седите около казана на огъня и да бъркате, нищо подобно!

Всичко, от което имате нужда е една голяма тава и необходимите продукти.

А те са: 3 кг червени чушки, 2 кг домати, 1 кг патладжани, 600 гр моркови, 2-3 глави кромид лук, 2/3 ч.ч. захар, 1/3 ч.ч. оцет, 1/3 ч.ч. червено вино 3 с.л. сол, 1¼ ч.ч. олио, 1 глава чесън, 1½ връзки магданоз (по желание), подправки (черен и червен пипер, кимион, индийско орехче и други по желание).

Също по желание можете да сложите и няколко люти чушки – ако сте любители на пикантното, разбира се. Първо обелете патладжана и го нарежете на едри кубчета. Посолете го и го оставете да се отцеди.

ИЗБЕРЕТЕ ДОСТАТЪЧНО ГОЛЯМА ТАВА, ЗА ДА ПОБЕРЕ АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ПРОДУКТИ
Сложете вътре патладжана. Доматите се попарват и се обелват.

Режат се също на големи кубчета и леко се посоляват.

Оставете ги на наклонена повърхност, за да отделят водата си, която не е малко. Измийте и почистете чушките, морковите и лука и ги нарежете на парчета. Сега сложете всичко в тавата при патладжаните.

Поръсете със солта, захарта, оцета, виното и олиото.

Объркайте добре и сложете цялата смес да се пече на максимални градуси.

Трябва да покриете тавата с алуминиево фолио, за да не изгарят зеленчуците. Тавата обаче не трябва да е плътно покрита – целта е водата да се изпарява бавно. Докато печете разбъркайте сместа поне два-три пъти. Трябва тя да остане на мазнина.

Когато това стане махнете фолиото, добавете наситнения на дребно чесън, отново разбъркайте и печете още десет минути. След като извадите тавата отново е дошъл моментът за подправките – по ваш избор и на вкус. Особено подходящи са черен и червен пипер, кимион и индийско орехче.

Изчакайте зеленчуците да изстинат и пасирайте.
След като пасирате добавете нарязания на ситно магданоз и разбъркайте добре.

Готовата смес насипете в чисти и сухи буркани, затворете ги и ги стерилизирайте за около 10-15 минути.
Извадете и обърнете с капачките надолу, докато бурканите изстинат. Готово, да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Девет стайни растения, които почистват въздуха по-добре от всяко устройство, което можете да си купите
Next: Мъж открива мистериозен подземен град, докато прави ремонт на къщата си

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.