-Мамо, мамо, има една дама, която иска да те види.
-Лариса се изненада, наскоро бяха купили къща в селото и все още нямаха познати.
Тя избърса ръцете си и отиде до портата. Там стоеше една жена, достатъчно възрастна, със земно лице, Лариса си помисли, че чертите ѝ са правилни, може би на младини е била красавица.
Гостенката беше много слаба, измъчена, със синини под очите, забелязваше се, че й е трудно да стои.
-Ти си тук, за да ме видиш? Здравейте.
-Да… за вас… Лариса.
-Но… – жената погледна безпомощно дъщеря си, – не ви познавам, може би ме бъркате с някого другиго?
-Не… пуснете ме да вляза, трудно ми е да стоя, не се страхувайте, не съм заразна, пуснете ме… аз съм Наталия.
-Наталия? Коя Наталия?
-Хайде… Сякаш си забравил как те молех да оставиш Митя на мира, забравил ли си?
-Иди в градината, там… иди, – Лариса махна на дъщеря си и отвори портата.
Влязоха в къщата, седнаха на верандата, Лариса наля чай.
-Живееш добре, нали?
-Не се оплаквам.
-Имаш дъщеря, булка, виж, на такава възраст трябва да ги държиш под око… -Какво искаш?
-Какво искаш? Пари?
-За какво ми трябват, – тя се усмихна, – няма да ги взема със себе си там, дойдох да се покая пред теб иһттр://….
Слушай ме.
С Митя сме заедно от деца, наричаха ни булка и младоженец, когато навършихме пълнолетие, никой не се учуди, че вървим ръка за ръка.
На колко години е твоето момиче?
Лариса се отврати, като гостът каза думата момиче, но все пак отговори, че на петнайсет, скоро ще стане на шестнайсет.
-Ще бъде – кимна жената, – разбира се, че ще бъде, и аз бях … Шестнайсет, когато се случи, Митя дълго ме убеждаваше, казват, че така или иначе ще се оженим, какво значение има, сега или по-късно …
Всички го правят, така че се съгласих.
Беше само два пъти, а после…
И тогава разбрах, че нещо не е наред, баба ми работеше като гинеколог, а леля и майка, всичко грижливо направено, скараха се, разбира се, но уверяваха, че децата ще бъдат.
С Митка се оженихме, разбира се, ходихме на училище, намерихме си работа, но деца нямаше.
Времето минава, вече сме на трийсет, после на трийсет и пет, няма… Струва ми се, че само едно ми беше отредено, но и то не се спаси.
Митя ме успокоява, казва, че ти, мила, и така сме добре, ще ходим, където искаме, ще ходим, където искаме, ще си лягаме или ще ставаме по което време искаме.
И аз го слушам, слушам…
Вече е четиридесет…
Виждам, че моят Митка, Дмитрий Петрович, върви замислен, сякаш го притиска нещо… Питам го, а той мълчи, маха с ръка, казва, че всичко е нормално, но аз виждам, че не е нормално, разбирам, че нещо не е наред.
Видях го случайно, от само себе си…
Ти вървеше насам-натам, толкова щастлива, коремчето ти се виждаше ясно.
Бях като обезумял, гледах те, дори исках да те нападна, бях глупав, бутнах го, за да отиде при теб.
Не исках да чувам нищо, крещях, хвърлях се към него, полудявах.
Той каза, че само заради детето, че ме обича, а аз … Извиках и се почесах по лицето, после ти се обадих и те помолих да го пуснеш …
-Не си ми се обаждал – тихо каза Лариса…
-Кому се обади?
-Не знам… Може би на онзи другия…
-Какво? -Какво? Ти си Лариса Волобуева, нали?
-Я…
-С вас Митя си тръгна?
-Ами… Като си тръгна, когато се роди Верочка, той дойде с вещите си, а после… Верочка беше на три месеца, той я обвини, че не е негова дъщеря, че изобщо не прилича на него, и тръгна… при тази, която му роди сина.
Да…
Димитри не живее с нас, той е татко в неделя, призна, че е избирал между мен и нея, тя му родила син, наследник, затова си тръгнал.
-Как? -Как е възможно това? I… Как? Аз си тръгнах, не общувах с никого, аз… Спомням си точно, че жената, която е родила, е Лариса Яковлевна Волобуева. Знаех, че Митя е с теб…
Че ти си тази, която е родила детето му…
-Но… Да, аз родих детето на Дмитрий, но ние не бяхме заедно на практика, жена му го напусна, отиде при любовник, той така каза…
-Това не е неговата дъщеря – говореше несвързано жената, като сочеше към улицата…
-Какво? -Какво си измисляш? Знаеш ли какво? Аз не съм отвлякла твоя Митя, знаеш ли, аз бях момиче от провинцията, а той… ми сложи юфка на ушите и аз му повярвах, а после ме остави, защо дойде?
Нямам нищо общо с него, но Верочка, излез и разкажи приказките си на жена му.
-Не, ти не разбираш… -Ти не разбираш… Тя не е твоя дъщеря.
-Вие знаете ли какво, вървете по дяволите.
-Аз съм лекар, влязох тихомълком, открих проблем, ти си спала след цезаровото сечение, а другата, тя беше пияна, помниш ли? Тя също псуваше, като…
Смених ти децата… Отначало исках да ги взема за себе си, но остатъците от разум ми подсказаха, че където и да отида с дете, ще ме заловятһттр://….
Затова реших да накарам детето ти да отговаря вместо теб, за твоите греховеһттр://….
Смених ги и си тръгнах.
-Ти… ти… ти си луд, не ти вярвам, махай се.
-Да, бях в болница години наред, но не съм луда… Дъщеря ти, истинската ти дъщеря… тя пие и пуши – жената се засмя диво – Отмъстих ти, ти отгледа вундеркинд, а дъщеря ти…
-Отиди си… Не ти вярвам…
-Това е адресът, мислиш, че съм дошла заради съвестта си? Не, дойдох да довърша работата, дойдох да ви унищожа и двамата… Само че сега съжалявам… искрено моля… Има едно момиче… Съжалявам, ето адреса, ето, ето, – жената започна трескаво да пъха в ръцете на Лариса листовка, – през цялото време мислех, кроях план за отмъщение, а ти… ти беше още по-лоша, наистина, съжалявамһттр://….
Лариса седеше на верандата със затворени очи.
-Мамо, мамо, какво искаше тази луда жена, мамо? -Мамо? Какво става? Мамо… нещо с татко ли е? Мамо?
-Всичко е наред, -Лариса погали дъщеря си по бузата, пъзелът се подреди, през всичките шестнайсет години Лариса обичаше дъщеря си, ноһттр://….
Но винаги си внушаваше, че Вера прилича на баба си по бащина линия.
Всичко е наред.
На следващия ден, след като се мяташе цяла нощ, тя отиде на адреса, който ѝ бяха дали.
Бутна вратата, никой не отговори на звънеца, а Лариса на младини изтича да я посрещне, гримирана… тя… Лариса на младини.
-Кой искаш…
-Какво е името ти,- едва проговори тя.
Инна – каза момичето, – Здравей, леля, какво ти е? Мислиш ли, че този кретен е дошъл при мен? Не, той е при майка ми, хайде, тя вече ревнува от мъжете си, ще стана на шестнайсет, ще си взема паспорт и ще напусна….
-Когато…
-Когато какво? Един ден, да, на двайсет и първи ноември, осемдесет и девета година, ще направя ту-ту …
Лариса не чу последните думи на момичето… Тя се опомни чак в болницата.
В коридора седеше онова момиче, Инна, нейната дъщеря… Нейната собствена дъщеря.
-Кой си ти за нея?
– Никой.
-Момиче, това, че си докарала инфаркт на майка си, не ти ли е достатъчно? -Не знаеш за какво говориш.
-За какво говориш? -Никога през живота си не съм я виждал.
– Глупако, ти и тя сте едно и също лице, защо си толкова… Отиди, отиди при майка си, поговори с нея, отиди …
Инна бавно влезе в стаята, беше нещастно, че този е дошъл, макар че тя така или иначе нямаше какво да прави и така… поне някакво развлечение.
Лелята се взираше в нея, устните ѝ трепереха.
– „Седни, бебе. Дай ми ръката си.
Момичето изведнъж не искаше да бъде грубо, да дъвче дъвка, искаше безумно тази непозната, напълно непозната жена, да я нарече за пореден път така нежно, – бебе.
-Бедното ми момиченце… Моето малко момиченце… Съжалявамһттр://….
-Не съм ти дъщеря. Сигурно си си ударила главата.
Сълзите на жената продължаваха да текат.
-Ти си моя дъщеря, Инна… Моята собствена дъщеря… -Ти си моята дъщеря…
-Какви… глупости… За какво говориш?
-Идвам при теб, за да видя, не знаех, не знаех себе си, имам дъщеря, Вера, а ти… Ти излезе и аз разбрах, че всичко е истина… Всичко беше вярно, което каза тази ужасна жена, всичко, което каза, беше вярно, тя го направиһттр://….
Инна слушаше тези несвързани глупости, спомняше си думите на лекаря и сестрата, виждаше всичко със собствените си очи, но не искаше да повярва, да, тази жена й прилича, но не са много съвпадениятаһттр://….
Каквото и да беше, тя обичаше лошата си майка, Катя.
Затова наричаше майка си Катя, а баща си Юрка.
Понякога родителите се разделяха, тогава страхливият Боря идваше при майка ѝ, тръгваше си от жена си, кълнеше се в любов на Катя и гледаше жадно Инна.
Момичето обичаше и баща си, и майка си.
Майката, разбира се, обичаше повече, винаги я прикриваше със себе си от баща ѝ. Когато майка ѝ беше трезва, Инна имаше празник, жалко, че това се случва все по-рядкоһттр://….
Никой не искаше да повярва, Лариса след излизането от болницата поговори с Дмитрий, разказа му всичко, той, разбира се, веднага не повярва, каза, че това е фантазия на лудия бивш, говореше толкова презрително за Наталия, че Лариса дори съжали нещастната.
-Ти каза, че си се разделил с нея тогава, че е отишла при любовник?
-Ей, не помня какво казах тогава, може би е било така, – Димитрий махна с ръка на Лариса, – Не разбирам защо трябва да преразказваш цялата история?
-Какво? -Преобръщаш историята? Това е нашата дъщеря, моята дъщеря – каза Лариса.
-Къде отива Верочка? Да я пратим при онези пияници? Предлагам да оставим всичко, както си е, дъщеря ми, и аз смятам Верочка за своя дъщеря, макар че не ми е дъщеря по кръв, тя ще умре там, разбираш ли?
Аз мислех, че обичаш Верочка… Но ти очевидно обичаш само парите, скъпа Лариса, а сега… Какво искаш да постигнеш? Да накарам родилния дом да ти плати какво? Наталия няма пари, тя не е излязла от приюта…
-Как можеш! Няма да дам Верочка на никого, а също и Инна… Инна трябва да бъде спасена. А за Наталия… Знаеш ли, ти си мошеник, да, да, не ме гледай така, мошеник, защото ти си го направил с неяһттр://….
И имаше голям процес, и имаше процес, страхуваха се всичко да не изтече във вестниците, хората имаха нужда от зрелище, някак си журналистите разбраха за тази история и тя започнаһттр://….
В миналото щеше да има указ отгоре и всичко се правеше тихо, но не и сега, вестниците бяха пълни със заглавия.
И може би…
А може би – една мисъл проблесна, после остана, бавно кръжейки в главата му, – може би по дяволите с всичко това?
Може би тази жена е права? Не, тя още повече приличаше на майката на баща му, дори пралеля му, баба Зина, беше разказвала на Ина за нея много пъти, докато беше жива.
Тя казваше, че Инна прилича точно на баба Клава.
– Ето те – едно момче, беловласо и светлооко, сложи велосипеда си до Инна, това е Васка, съседът и другарят на Инна, Васка е повече от брат, тя ще ритне всички за него.
Когато Васка беше малък, леля Луда, майка му, често водеше момчето у тях, а Инна, четири години по-голяма, водеше Васка, докато леля Луда работеше.
Инна рано разбра как и къде работи леля Луда, за децата от двора това не се смяташе за срамно, лошо, те го възприемаха като част от живота си.
Не, никой не хвалеше леля Луда, но и не я отхвърляха.
– Уморена ли си, Люся? – Майката на Инна, която не прекаляваше с алкохола, я питаше.
-Да, разтрих си бедрата – засмя се леля Луда.
-Не ми разказвай такива подробности, остави детето на мира и си лягай.
-Добре, има шоколади, Инка получи кукла, ти имаш материал за роклята си, аз имам плочата, която поиска, с Висоцки.
-Защо харчиш пари, Луда?
-Ти спасяваш живота на Васка заради мен.
Васка не познаваше баща си, леля Людка изглеждаше като водопроводчик Гаврилов, винаги пиян и с черни очи, но всички знаеха, че каквато и слава да се носи за Людка, тя не би стигнала дотам.
Тя е с чужденци, за валута, шепнеха бабичките, презрително плюеха и я поздравяваха в очите, наричаха Людочка и красавица.
Леля Лудка даваше на бабите шоколад и получаваше неща, за които човек можеше само да мечтае.
Например килограмови опаковки мая.
Там – че се продават там, но иди и ги търси, а тези, които са изложени, толкова стари и се разпадат, а Луда донесе на бабите прясна, вкусно ухаеща, бабите благодариха на съседката, качиха се при нея да я целунат, изтичаха да сложат варивото, за да направят после самогон и да изпият всички мъже в околността.
Те наричаха Людка с всякакви имена зад очите, мърдаха нос и казваха, че строго нареждат на своите Генка, Митка, Толик да не смеят да донесат вкъщи тази бһттр://….
-Майка ти те търси, заплашва те, че ще те измъкне.
-Остави я да опита…
-В… Инна…
-Какво искаш, -момичето сви рамо, знаеше какво иска да попита Васка, чакаше този въпрос и се страхуваше да му отговори, Инна се страхуваше да признае пред себе си, че всичко това е истина.
-Ина, така ли е… както казват? Вярно ли е?
-Не знам, Васка, може би е вярно. -Не знам.
-Но ти приличаш на майката на чичо Юри… -Така че?
-Така че? Приличаш на Гаврилов, това не означава, че си от него – грубо каза Инна.
-По-добре да си от него, – млъкна момчето, – ти си добре, ти имаш два чифта родители, а аз имам само една майка.
Ина придърпа вирнатата глава на момчето към себе си като възрастен човек и го целуна по тила, ухаещ на слънце.
-Нищо, Васка, ще се справим, ще дойде време и баща ти ще те намери… или майка ти, както в моя случайһттр://….
-Не, аз обичам майка си, не ми трябва друга.
-Ти си мислиш, че имам нужда от такава, – въздъхна Инна, – аз обичам и Катя, каквато и да е тя, и Юрка. Те са моите родители.
На следващия ден Инна взе решение, облече най-хубавите си дрехи, сложи маска на безразличие (беше я научила рано) на лицето си, Инна отиде на адреса… на същия.
Катя беше болна от махмурлук, тя погледна дъщеря си втренчено.
-Къде? -Очите на майка ѝ бягаха, – при нея? Няма да те пусна вътре, непълнолетна си.
Инна мълчаливо отстрани мършавата ръка на Катя от касата на вратата и прекрачи прага.
-Ти си моя дъщеря, чуваш ли, дъщеря ми, лъжат те… приличаш на баба си Клавка, точно като нея, Иииинкаа, не си отивай, дъщеря ми… оооо.
Ина спря, после се обърна рязко.
-Мамо, мамо, какво правиш?
-Иночка, – Катя целуна ръцете и лицето на момичето, – ти си моя, моя, чуваш ли? Дори да е вярно и онзи гад да те е променил, не ми трябва друга дъщеря, обичам те, ти си моето дете, Инночка, моят живот, моето щастие…, държа се на този живот само заради теб, чуваш ли, ако си тръгнеш, няма да имам за какво да живея.
Мечтая си, че ще пораснеш, ще тръгнеш на училище и ще се преместим далеч оттук, далеч, далеч.
Ще спра да пия, ще направя всичко, ще работя, ще бъда готвач, ще отидем на Север с теб.
Ти ще се омъжиш, а аз ще бъда с внуците си… Ще се откажа от всичко и от всички, само за да бъда близо до теб, дъще мояһттр://….
-Мамо, мамо… какво правиш… азһттр://….трябва да ходя на училище, – промълвява Инна, – имам тренировка… ще се върна, мамо… Това е, това еһттр://….
В това време Лариса си мислеше как да говори с дъщеря си, с Вера …
-Вера, дъщеря ми… трябва да поговорим.
Вера вдигна светлите си очи, обрамчени с черни мигли, Лариса и Дима бяха черногледи.
-Мамо… аз знам… Трябва ли да си тръгвам? Да?
-Къде? Дъщеря? Къде трябва да отидеш?
-Знаеш ли, при тези родители.
-Вера, за какво говориш? Как можеш? Вера? Ти си моята дъщеря… нашата дъщеря, моята и на татко… Знаеш ли какво каза татко? Каза, че дори да е вярно, ти си единствената му дъщеря…
Но разбери и мен, моето малко момиченце, там… тази, която девет месеца носих под сърцето си, която ми даде живот и която несправедливо ми беше отнета, не мога да я оставя… искам да я взема и да живеем заедно с теб.
-Но така няма да стане, не можеш да го направиш, мамо… Ти разбираш.
Лариса прегърна дъщеря си и те стояха прегърнати, когато на вратата тихо се почука.
На прага стоеше едно момиче, Вера го погледна с всички очи, то беше точно копие на нея, майката на Вера… Лариса.
Момичето погледна с всички очи Вера.
-Катя…
Влез, Инна – мъртво каза Лариса, обръщайки се към момичето, – влез, това е Вера, моята… дъщеря.
Верочка, а това е Инна, моята… дъщеря.
И Лариса се разплака, а момичетата, като в сън, се втурнаха да я утешават…
А после имаше само съдебен процес и заглавията на жълтите вестници бяха пълни с различни измислени подробности.
Ако Лариса не искаше да пусне нито Верочка, нито Инна, на Катя й беше безразлично да се срещне със собствената си дъщеря.
-Тя прилича на мен – каза тя тихо и се обърна, – съжалявам… имам само една дъщеря и това не си ти….
Катя не харесваше това тънко, аморфно момиче, очевидно е, че е отлична ученичка и книжен червей, толкова прилича на нея, Катя. Може би затова не я харесваше, защото толкова много приличаше на майка ѝ, Катя.
Катюшка беше точно такава, крехка, нежна, възпитаничка на сиропиталище, която не познаваше живота, която вярваше в голямата и светла любов на Юрка….
Юрка беше интелигентно момче, обичано от майка си, леля си и баба си, които също не знаеха нищо за живота….
Те пиеха заедно, бързо и неусетно всички планове се провалиха, Юрка получи диплома за висше образование, Катя не можа да устои на този живот, започна да се предаваһттр://….
Бабата и майката на Юрка си отидоха, лелята се омъжи за вдовец…
-А тя роди същия, какво друго можеш да очакваш, – мисли си гневно жената, без да осъзнава на кого се сърди, на себе си? На това крехко момиченце, което толкова прилича на нея, на Юрка, на живота…
Катя обичаше своята Инна, дъщеря си, виждаше, че момичето расте с характер, че е съвсем различно, и се надяваше, че дъщеря ѝ ще се справи добре, а не като нея Катяһттр://….
И се оказа, оказа се, че дори едно „нормално“ дете да роди Катя не може, още едно недовършено, горчиво си мисли жената …
-Не я харесах, – въздъхва Верочка, момичетата изненадващо се сприятелиха, Инна дойде в селото при Лариса и Верочка, през лятото прекарваха много време в новозакупената къща, тя не наричаше Лариса своя майка, не я наричаше никак, но Дима по някаква причина разпозна веднага, и двамата имаха волеви характери.
-Ина я поздрави, Дима отначало се отнесе предпазливо към новооткритата си дъщеря, но после започна да се усмихва и стисна здраво ръката ѝ.
Каза на Вера да не се притеснява.
-Ти си моя дъщеря, чуваш ли? Моята и на майка ми, всичко, няма там, отначало, да, заблуди се, не се позна. Съжалявам.
– „Баща ни не е млад“ – казва Инна на Верочка.
-Да, той е с двайсет години по-възрастен от мама, жена му леля Маша е с петнайсет години по-млада от него.
-Как всичко е объркано, а Наталия, която ни промени, коя е тя?
-Жената – въздъхна Верочка, – първата. Те нямаха деца, татко срещна мама… знаеш ли, той честно си призна, а мама го потвърди, не беше влюбен в мама, просто в младо момиче, а той искаше деца, беше готов на всичко… И мама забременя, но по стечение на обстоятелствата той срещна леля Маша и се влюби, истински.
И представете си, има жена, с която е заедно от много години, има любовница, да, да, това е нашата мама, в положение, има жена, която той обича – това е леля Маша.
Той отива при мама, леля Маша прекъсва всички връзки с него, леля Наташа… Леля Наташа тихо полудява, наистина, а никой не забелязва.
Пашка, нашият брат, се ражда преждевременно при леля Маша, явно от вълнение, ама някой му казал… Той не повярвал и тогава напуснал майка ни, завинаги.
Когато леля Наташа направи това, той вече живееше с леля Маша и водеше Паша по болници.
Той ни помагаше, цял живот ни е помагал.
-Защо мама не се омъжи?
Верочка сви рамене.
-Виждам, че цял живот е обичала татко, така си мисля. -….
Съдът присъжда връщането на децата на биологичните им родители и това е всичко, делото е прекратено.
Инна заживя в две къщи, Верочка постепенно свикна с факта, че има сестра, а Инна свикна с това, че има две майки. Катя не прие Вера, но Юрка прие, той дори започна да пие по-малко, а после съвсем спря да пие.
Един ден Инна намери Катя да лежи на пода в собствените си отпадъци.
-„Катя, ти пияна ли си?
Майка й не реагира, Инна се уплаши и се обади на леля Луда, която извика линейка.
Дойдоха в болницата Катя, Верочка и Лариса, Инна беше непрекъснато с нея, цъкаше на лекарите и казваше, че никой няма да посмее да я откъсне от майка ѝ.
-Коя си ти?“ – уморено попита Лариса медицинската сестра.
-Никой не съм… това е нейната дъщеря.
-Друга? Там вече има една дъщеря…
-Друга…
– Чакайте… вие сте същите… те писаха за вас….
-Да.
-Влез, – махна с ръка, хвана Лариса за ръкава, прошепна в ухото ѝ. – Няма да ѝ остане много време, черният ѝ дроб е там…
Катя лежеше руса, изпъната, сякаш беше станала малко по-висока – помисли си Вера, след като видя майка си за последен път.
Жената се усмихна тихо.
Лариса се усмихна окуражително.
Ина дръпна Лариса за ръка, те излязоха….
-Верочка… Вера… съжалявам, момиче….
Вера се обърна към онази, която даде живот, но така и не се превърна в семейство.
-И ти ми прощаваш…
-Какво за теб… Ти щеше да умреш при мен, при Юрка и при мен… Ние нямаме късмет, прости ми….
***
След смъртта на Катя Инна се премества при Лариса и Верочка.
Бавно свикна с Лариса, започна да я нарича майка, размрази се….
Момичетата завършиха училище, наоколо винаги имаше двама татковци, татко Дима и татко Юра, и разбира се, мама Лариса.
-Татко, нещо ти е честито, погледна в сините очи на Юрка, Инна показа юмрук, никога не беше виждала Юрка такъв, наричаше го както в детството си, татко, чисто избръснат, в нов спортен костюм и ухаещ добре.
-Помагах на Верочка с математиката, ти си моят умник….
-Хей, умнико… ако обидиш майка си, ще те убия… -Да… ще го направя…
-Да…аз…
-Добре, ухажоре… пак ми подари цветя?
-Да, – тя се усмихва смутено.
-О, не мога, покани я в музея…
***
Започнаха да живеят заедно, решиха да опитат, Лариса и Юра, и се получи… Вече помагат за отглеждането на правнука си… Дъщерята на Верочка, Катушка, се омъжи и роди син.
Инна все още има малки деца, тя се омъжи късно и роди.
Момичетата са били близки една с друга през целия си живот.
Един ден шведът Уилям Ларсон започнал да моли Инна да му стане приятел в социалните мрежи.
-Инка, какво, по дяволите, правиш, това съм аз, Васка….
Инна се зарадва, че приятелят, загубен през деветдесетте години, се справя добре, а баща му наистина е бил, живял е в Швеция, взел е Васка, а майката е помагала на Васка добре, така …