Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мамят ли зрителите с ремонтите в Бригада нов дом, Калин проговори
  • Новини

Мамят ли зрителите с ремонтите в Бригада нов дом, Калин проговори

Иван Димитров Пешев април 8, 2024
avsdvdfbfdsnbddgnmhgmhj.png

Всички епизоди излъчени досега от „Бригада нов дом“ бяха много емоционални, но този в който бригадата помага на самотната майка Даниела и страхотния Алекс наистина грабна сърцата на мнозина.

Въпреки, че съм присъствал на всички епизоди, гледам ги за първи път, а и си признавам, че и аз поплаквам. Момчетата от бригадата също ми споделят, че има епизоди, в които просто не могат да се сдържат.

Чувствам се удовлетворен от цялото това нещо, което сме свършили. Алекс е едно момче, в което аз до известна степен припознах себе си, защото той е запален по риболова в същото време и спортува. Детството му въобще не е леко, но към момента е намерил правилния път. Спомням си на неговите години колко бях запален аз по риболова. В епизода видяхме, колко много се зарадва на срещата с един негов идол и това няма как да не те докосне и съм много щастлив, че успяхме да го зарадваме, с бащинско чувство разказва за него Калин.

В началото бяхме изцяло съсредоточени в работата, защото да направим ремонт за това кратко време е почти мисия невъзможна.

Знам, че много зрители не вярват, че това наистина се прави за 5 дни, но това е факт.

 

Когато започнахме да се сблъскваме с историите на хората определено имаше изключително емоционални моменти. Това е една съвкупност от емоции, но 90% от нещата са положителни и съм много щастлив, че станахме част от това нещо.

Обещал съм на Алекс да го водя на риба. Това е нещо, което той чака с нетърпение, но да стане топло. Има хора, с които поддържаме връзка и благодарностите не спират. Това е една силна мотивация за нас.

Калин Евтимов сподели, че и за миг не се е поколебал да приеме предложението да участват той и бригадата.

Това е една кауза, за която се раздадохме на максимум. Няма как да останеш безразличен, когато се сблъскаш с всичко това.

Работата в бригадата ръководи той, като опитва да прави строга организация, за да могат да свършат навреме. Калин сподели, че получават хиляди похвали и положителни коментари за това, което правят и се надява да могат да продължат и в нов сезон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Време е и България да разбере истината за цените и олинклузива в Турция
Next: Български пекар обяви цената на баничката в евро

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.