Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Манол от Време разделно умира в мъки, не знаят къде му е гробът
  • Новини

Манол от Време разделно умира в мъки, не знаят къде му е гробът

Иван Димитров Пешев май 17, 2022
manonalvlremem.jpg

17 години след кончината на актьора Иван Кръстев, който всички помним в забележителната роля на Манол във филмовата класика „Време разделно“, той е забравен от гилдията, почитателите и близките си.

Оказва се, че дори негови братовчеди от родния му Сливен не знаят къде се намира гробът му.

Умира през 2005 г. в пълно забвение след тежко боледуване. Никой от колегите му не разбира за страданията, през които преминава, а приживе забранява на близките си да споделят за болестта му, защото не търсел и не искал никакво съжаление. Не е изпратен с почести, а близо две десетилетия след смъртта му дори интернет пространството, където има информация за всичко и всекиго, мълчи за него.

Навремето Кръстев влиза съвсем случайно в голямото кино, но оставя своята видна следа в него и в сърцата на българите. „Иван бе толкова убедителен на кастинга, че нито за момент не се поколебах да го поканя за ролята на Манол“, казва режисьорът на „Време разделно“ Людмил Стайков.

За едноименния роман на Антон Дончев всичко отдавна е казано. За екранизацията му също.

През 2015 г. българите го определиха за филм на столетието. Филмовата творба се смята за връх на българското киноизкуство, достигнат чрез брилянтна режисьорска работа и актьорска интерпретация.

Малко известен факт е, че претенции за заснемане на филм по безсмъртния роман на Антон Дончев са имали известни международни кинокомпании непосредствено след публикуването на книгата в далечната 1964 г. Нещо повече, култови актьори са били готвени за изпълнители на главните роли – Антъни Куин е трябвало да изиграе Манол, Лорънс Оливие – Караибрахим, а София Лорен – Севда. В крайна сметка ролите са взети от Иван Кръстев, Йосиф Сърчаджиев и Аня Пенчева.

Във филма Пенчева, в ролята на Севда, играе вдовица, влюбена в Манол. Преди кончината на Кръстев актьорите се събират само един-единствен път заедно в Родопите, точно на мястото, където са осъществени снимките през 1988 г.

Останалият в историята с образа на Манол артист прави роли и във филмите „Кмете, кмете“, „Нощна тарифа“, „Степни хора“, снима се в тв реклами, а след това се оттегля от сцената и години наред за него не се чува нищо.

Ако беше жив, Иван Кръстев щеше да бъде на 82 години. Остава обаче завинаги на 64, покосен от тежка болест.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Домусчиев: В протестна готовност сме! Над 30 000 човека са готови, шият знамена и печатат лозунги
Next: СЛУЧИ СЕ: Току-що Слави стовари тежкат брадва върхи Кирил Петков! Кабинета в паника, ето думите му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.