Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Марина Чар не издържа, ето какво направи по време на мача между Пулев и Махмуд
  • Без категория

Марина Чар не издържа, ето какво направи по време на мача между Пулев и Махмуд

Иван Димитров Пешев декември 8, 2024
Screenshot_17

Нервите ми издържаха до десетия рунд, заяви Марина Чар.

Красивата съпруга на вече бившия регулярен световен шампион в тежка категория на WBA – Махмуд Чар – Марина, изгледа от “Арена 8888 София” битката на своя съпруг и българския номер 1 Кубрат Пулев, цитира Фокус

Родната звезда в професионалния бокс взе победата и се окичи с най-голямата титла в кариерата си.

“Върнах се от залата, нямам глас, защото всички крещяха там. Всички викаха “Пулев!”, а аз крещях “Махмуд, давай, Махмуд!”. Беше интересен мач срещу достоен съперник, който взе титлата. Ние загубихме мача, но не сме загубили войната. Преживявах всичко, което се случваше с мъжа ми, много емоционално. Даже не можех да гледам. Но му стисках палци. Щастлива съм, че той е добре. Утре се прибираме вкъщи.

Момичета, помислете добре преди да се влюбите в боксьор, защото в един момент човекът, който обичаш, стои на един ринг и един удря, друг му връща. Вълнуващо е. Аз го подкрепях, мислех как ще се приберем в Швейцария. Беше мач от 12 рунда, но победи съперникът му. Не се е случило нищо страшно. Плача не защото загуби, а защото преживявах всичко с него и се радвам, че приключи. За мен мъжът ми винаги ще е победител във всичко, което прави. Винаги ще го подкрепям, независимо от обстоятелствата.

Чувствахме се като партизани, защото сме на територията на противника. Залата беше пълна, всички крещяха за него. Даже седях с хора, които го подкрепяха. А аз виках “Махмуд, давай! Мисли за Кабир! Давай!” и хората се обръщаха. За мен най-важно е, че е здрав, защото имаше удари, които могат да увредят човека. Благодаря на Господ, че е здрав, че е добре.

Надявам се утре емоциите да поутихнат. Нервите ми издържаха до десетия рунд, когато станах, разбутах всички, тръгнах към ринга и крещях “Давай! Давай, Махмуд!”. Много се притеснявам за него. Не знам още какво да кажа. Щастлива съм, че утре ще се приберем в Швейцария”, заяви жената на Махмуд Чар минути след битката за шампионския пояс.

Continue Reading

Previous: Не можах да намеря ключовете си, затова реших да взема от якето на жена ми. Това, което намерих в джоба й, промени живота ми завинаги
Next: Всяка зодия си има духвно животно – Рак-куче, Дева – орел, Везни – панда, Лъв

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.