Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Марина Чар не издържа, ето какво направи по време на мача между Пулев и Махмуд
  • Без категория

Марина Чар не издържа, ето какво направи по време на мача между Пулев и Махмуд

Иван Димитров Пешев декември 8, 2024
Screenshot_17

Нервите ми издържаха до десетия рунд, заяви Марина Чар.

Красивата съпруга на вече бившия регулярен световен шампион в тежка категория на WBA – Махмуд Чар – Марина, изгледа от “Арена 8888 София” битката на своя съпруг и българския номер 1 Кубрат Пулев, цитира Фокус

Родната звезда в професионалния бокс взе победата и се окичи с най-голямата титла в кариерата си.

“Върнах се от залата, нямам глас, защото всички крещяха там. Всички викаха “Пулев!”, а аз крещях “Махмуд, давай, Махмуд!”. Беше интересен мач срещу достоен съперник, който взе титлата. Ние загубихме мача, но не сме загубили войната. Преживявах всичко, което се случваше с мъжа ми, много емоционално. Даже не можех да гледам. Но му стисках палци. Щастлива съм, че той е добре. Утре се прибираме вкъщи.

Момичета, помислете добре преди да се влюбите в боксьор, защото в един момент човекът, който обичаш, стои на един ринг и един удря, друг му връща. Вълнуващо е. Аз го подкрепях, мислех как ще се приберем в Швейцария. Беше мач от 12 рунда, но победи съперникът му. Не се е случило нищо страшно. Плача не защото загуби, а защото преживявах всичко с него и се радвам, че приключи. За мен мъжът ми винаги ще е победител във всичко, което прави. Винаги ще го подкрепям, независимо от обстоятелствата.

Чувствахме се като партизани, защото сме на територията на противника. Залата беше пълна, всички крещяха за него. Даже седях с хора, които го подкрепяха. А аз виках “Махмуд, давай! Мисли за Кабир! Давай!” и хората се обръщаха. За мен най-важно е, че е здрав, защото имаше удари, които могат да увредят човека. Благодаря на Господ, че е здрав, че е добре.

Надявам се утре емоциите да поутихнат. Нервите ми издържаха до десетия рунд, когато станах, разбутах всички, тръгнах към ринга и крещях “Давай! Давай, Махмуд!”. Много се притеснявам за него. Не знам още какво да кажа. Щастлива съм, че утре ще се приберем в Швейцария”, заяви жената на Махмуд Чар минути след битката за шампионския пояс.

Continue Reading

Previous: Не можах да намеря ключовете си, затова реших да взема от якето на жена ми. Това, което намерих в джоба й, промени живота ми завинаги
Next: Всяка зодия си има духвно животно – Рак-куче, Дева – орел, Везни – панда, Лъв

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.