Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Марта Вачкова не издържа по БТВ: На прага сме на нещо ужасно
  • Без категория

Марта Вачкова не издържа по БТВ: На прага сме на нещо ужасно

Иван Димитров Пешев март 1, 2025
Screenshot_11

„Мартеницата е символ на това да вплетеш добра мисъл за другия. И когато му я подариш – да искаш здравето му и живота му. Трябва да има човешка обич. Не може омразата да е повече от радостта и любовта“. Това каза пред bTV актрисата Марта Вачкова. Свикнали сме да я виждаме на сцената, пред камерите, в сериали и филми, но от скоро намери ново свое място за изява – галерията.

„Сърцето ми е свито от това, което гледахме снощи, защото имам чувството, че наистина сме на прага на нещо ужасно. И неща, които бяха заявявани и ние не вярвахме, че ще станат – са на път да станат. И точно както ни казваха, че Русия ще нападне Украйна и никой не вярваше – но то се случи. Сега пак имам чувството, че нещо още по-страшно идва. И аз не знам как се живее радостно и щастливо на фона на това, което се случва в света“, каза тя по повод вчерашния разговор на президентите на САЩ и Украйна.

„Живеем не само в тревожни времена, а и във времена, в които сме толкова разделени, толкова се мразим и толкова открито и лесно заявяваме омразата си. Това ме съсипва, това не е моето време. Утеха намирам само сред най-близките и сред спомените назад, в които щастливи живеехме и мислехме, че вече никога няма да има война“, смята Марта Вачкова.

„Съсипана съм за децата. Днес е 1 март, празник, който всички деца чакат. Да сложат мартеничките, да си разменят в училище. Някога помня как на ръцете слагахме толкова мартеници, че вече нямаше място на едната ръка, започвахме да слагаме на другата. Толкова хубав празник. А в какво живеят сега децата? Какво чуват? Особено децата на Украйна“, каза още тя.

„Камбаните, които бият, трябва да ги чуваме. Звънецът, който звъни, е страшен. Моята тревога е, че вървим към наистина големи размирици. Това, което се случи в България – което направиха „Възраждане“. Да заявяваш така открито, че мразиш – откъде дойде това? Откъде дойде това да имаш право да обиждаш, да плюеш, да си арогантен и груб? Имам чувството, че ние мразим себе си“, допълни Марта Вачкова.

Continue Reading

Previous: Николай Степанович отново не беше спал цяла нощ. Той се тревожеше за пренебрегнатия си ишиас
Next: Красиво, но много зле облечено момиче на около 25 години подреждаше дома си. Макар че в нейния собствен, това е силна дума.

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
  • Баща ми почина, а адвокатът му ме повика за четенето на завещанието — не очаквах нищо, но когато спомена една къща, за която никога не бях чувал… ОНЕМЯХ 😳😱😨
  • ИЗНЕСОХ Я ОТ ОГЪНЯ — И ТОГАВА ТЯ ПРОШЕПНА ИМЕ, КОЕТО МЕ СМРАЗИ… 😳😳😳
  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.