Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мартин Елвиса разкри: Обадих се на Денислава и я питах най-важния въпрос
  • Новини

Мартин Елвиса разкри: Обадих се на Денислава и я питах най-важния въпрос

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
sdfgfkhkfgdhfkhfghf.png

„Наясно съм, че образи като моя, не се харесват на всички. Ти влизаш в това предаване и хората виждат, че ти не си спортист. Изкарват ме едва ли не някакъв милионер и автоматично започва един хейт, тъй като такива хора никой не ги обича.

 

И аз си казах, че ако се проваля, хората веднага ще кажат, че не ставам за нищо, че то е било ясно, че нищо няма да направя и само съм заел мястото на някой кадърен. А ако започна да бия и да побеждавам, хората ще кажат, че това 100% е нагласено, че някой ми пуска“.

Това коментира пред Нова тв участникът в Игри на волята-5 бизнесменът Мартин Николов – Елвиса.

„Така че аз нямам много опции, за да изляза положителен. Аз исках поне да бъда себе си в тази ситуация и бях през цялото време. Карах се, нареждах, играех, правех всичко така, както го усещам, разказа той.

Не мога да си обясня кое нещо обърна играта ми, но може би когато ме преместиха в племето на гладиаторите. Това беше трудно, но хората видяха, че мога да се справя и без да съм в моето племе и в моята коалиция. Видяха, че мога да оцелея. Наистина не можете да си представите какво беше в новото племе, но аз наистина не си говорех с никого при гладиаторите. През цялото време седях на един стол.Така изкарах две седмици. Беше доста неприятно, коментира Мартин.

Чувствах се много прецакан, посочи той.

Денислава беше най-голямото ми разочарование. Мислех, че сме много добри приятели. Като излязох чух какво мисли всъщност за мен. Аз дори й се обадих и я питах не я ли е срам сега като се гледа по телевизията. Тя ми се извини, но аз не приемам извинения. В момента тя се опитва да си оправи образа, коментира той.

Сега си давам сметка, че с Мастагарков можех да съм по-мек. Но пък аз съм си такъв – директен, избухлив. Сега като гледам предаването, заставам си зад думите, защото виждам как той наистина си ме е предал в играта, коментира той.

Моето самочувствие дойде с битката на чистилището и аз победих силни играчи. Тогава си повярвах, че мога да постигна и нещо на арената, а не само извън нея, посочи той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бургас потърна в траур: Почина обичаният учител Мирослав Рахнев
Next: Ето с какво трябва да напръскаме предното стъкло на колата през нощта, за да не замръзва

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.